Швейцарският франк, подобно на златото има реноме сред инвеститорите като валута убежище. То се прояви особено силно колапса на Lehman Brothers и нестабилността в еврозоната след пика на гръцката криза през 2011.
Графиката, изготвена с помощта на Bloomberg Terminal, има за цел да илюстрира динамиката в курса франк-евро през годините след финансовата криза.
През 2011 кредитният рейтинг на САЩ бе намален за първи път от 1941. Това в комбинация със страховете от разпространение на дълговата криза в Гърция в страните от периферията на еврозоната - Португалия, Италия, Ирландия, Гърция и Испания или т.нар "прасета" (PIIGS) доведе до големи капиталови потоци да се стекат към планинската страна, чието правителство води балансиран бюджет, правейки облигациите особено привлекателни. Това на свой ред оскъпи валутата драстично, което удари износителите. Експортът формира 70% от БВП на алпийската държава, която изнася за ЕС повече отколкото богатата на газ и петрол Русия.
Швейцарската централната банка фиксира франка към еврото при курс 1,2 за евро на 6 септември 2011. Въпреки това, изправена пред перспективата на обезценяване на валутата си, и от това загуба на спестяванията на населението си, и с оглед все по-ясните знаци за количествени облекчения от страна на ЕЦБ, на 15 януари 2015 централната банка на Швейцария неочаквано премахна фиксинга и направи франка свободно плаващ. Това изстреля стойността на валутата с 20% нагоре и на следващата сутрин швейцарците се събудиха с една пета по-богати.