България заема 15-то място в Европа с общо 64,3 точки по степен на свобода в класацията Freedom Barometer за 2017 на фондация за свободата „Фридрих Науман“ за Югоизточна Европа.
Класацията, която включва 30 страни от Европа и части от Азия (основни бившите съветски републики), се съставя на база на представянето на страните в сферата на политическата свобода, върховенството на закона и икономическата свобода, предаде Investor.bg.
Според доклада най-силно България се представя по отношение на свободните и справедливи избори, получавайки 8,93 от общо 10 точки по този показател. „Гражданите в България могат да избират правителството в свободни и честни избори, а политическите партии и политиците имат свободата да работят, да се конкурират едни с други и да изразяват най-различни мнения“, казват авторите на класацията.
Въпреки това организацията подчертава известни проблеми при организирането на изборите, включително ограниченията за провеждането на кампаниите само на български език, финансирането и начина, по който се използват медиите по време на предизборните кампании, както и процедурните нарушения в деня на самия вот. Докладът отбелязва още, че дългогодишните проблеми, свързани с купуването на гласове и контролирания вот, продължават да не намират решение.
Също силен резултат България бележи и по отношение на свободата на международната търговия, събирайки 8,70 точки. Макар че търговските мита като цяло са либерализирани, сложните и скъпи изисквания за стандартизация на вносните стоки често създават регулаторни немитнически бариери пред търговията, се казва в доклада. Като плюс авторите посочват процедурите за съответствие с документацията на митническите служби, които са бързи и евтини, но недостатък остава ниското качество на транспортната инфраструктура, което повишава логистичните разходи.
Подобно на много доклади, свързани с нивото на свобода в България, и тук най-слабо се оценя върховенството на закона като цяло. Най-ниски резултати страната има по отношение на независимостта на съдебната система (3,92 точки) и борбата с корупцията (4,10 точки).
В доклада се отбелязва, че въпреки конституционните гаранции и изискванията от членството в ЕС България продължава да прилага само основните европейски стандарти по отношение на правораздаването. Въпреки реформите от края на 2015 подобренията са били незначителни. Очаква се допълнителните промени от средата на 2016, свързани с отделянето на процеса за избиране на съдии и прокурори, да внесат малко по-силна автономия за съдиите. Прокуратурата обаче все още среща сериозни проблеми, които тепърва трябва да бъдат решавани.
В същото време се отбелязва, че въпреки присъединяването си към Европейския съюз през 2007, държавата остава в капана на съюзяване между политическа и корпоративна олигархия, организирана престъпност, отчасти реформираните тайни служби и предубедени традиционни медии. Подчертава се участието и на чуждестранни лица в корупционните практики, включително чрез политици или фасадни компании.
На първо място в класацията се нарежда Холандия с общо 83,8 точки, която се представя силно по почти всички показатели, с изключение на размера на правителството, включително разходи, данъци и предприятия. На второ и трето място се нареждат съответно Естония и Германия, а на последно място е Русия.