След парламентарните избори в Германия, провели се на 23 септември, еврото пое в негативна посока. Отговор на въпроса какво стои зад резкият спад на единната валута дава професорът по икономика в университета Крал Хуан Карлос в Мадрид Филип Багус в свой анализ, публикуван в Mises.org.
В крайна сметка резултатът от изборите не изглежда, че ще доведе до драстични промени. Въпреки известната загуба на избиратели Христиандемократическата партия на Ангела Меркел остава най-голямата политическа сила в парламента. Меркел ще продължи да бъде германски канцлер. Вярно е, че "Алтернатива за Германия" спечели удивителните 12,6% от гласовете, влизайки за първи път от десетилетия в парламента, но евроскептичната партия е много далеч от това да стане част от правителството.
В състава на следващото германско правителство вероятно ще влязат Христиандемократическата партия, Свободната демократическа партия и Зелените, тъй като досега управляващите социалдемократи заявяват, че ще се въздържат от опити да подновят коалиционното си партньорство с канцлера Меркел.
Отговорът на въпроса, свързан с поевтиняването на еврото може да се търси в речта на френския президент Еманюел Макрон само два дни след изборите в Германия, в която той призова за нова визия и реформиране на ЕС.
Макрон призова за въвеждането на европейски данък върху финансовите транзакции, както и за хармонизиране на вноските за социално осигуряване и корпоративните данъци в рамките на ЕС. Неговите предложения включват още общ бюджет за 19-те членки на еврозоната, финансово министерство на еврозоната, както и под някаква форма въвеждането на общоевропейско данъчно облагане.
Защо Макрон направи тези предложения след провеждането на изборите? Отговорът е ясен, пише Багус. Голяма част от населението в Германия е против централизирането на Европа и прехвърлянето на суверенитет към Брюксел, каквото всъщност предвиждат реформите, предлагани от Макрон. Ако френският президент беше направил изявлението си преди изборите, Меркел трябваше да реагира. Ако се беше съгласила с плановете за реформиране на ЕС, тя най-вероятно щеше да загуби много повече гласове.
Тъй като Макрон очакваше съпротива от германските гласоподаватели, той избра да изчака, очаквайки, че изборите ще възпроизведат една подновена версия на проевропейска коалиция между социалдемократите и Меркел, така че той да може да прокара своя дневен ред. С основание Макрон се страхува от влизането на свободните демократи в правителството. Според френският ежедневник Le Monde френският президент е заявил през юли: „Ако тя се съюзи със свободните демократи, аз съм мъртъв“.
Страховете на Макрон не са безпочвени. В политическата програма на Свободната демократическа партия залягат призиви за ограничаване на спасителните планове в еврозоната, за въвеждане на процедура за обявяване на фалит на държавите в еврозоната, както и за твърдо противопоставяне на емитираните еврооблигации и молба за дерегулиране на пазара.
Ако свободните демократи влязат в германското правителство, плановете за повече централизация и спасителни механизми ще пострадат сериозно. И това е причината, която стои зад поевтиняването на еврото след изборите в Германия, както и зад спада на гръцките банкови акции през септември.
В цената на еврото е калкулирано очакването на пазарите за засилване на централизицията в ЕС, както и на идеята, че германските данъкоплатци ще спасяват свръхзадлъжнели правителства. Съотношението на публичния дълг към БВП на Франция, Испания, Италия и Гърция достига съответно 96%, 99%, 132% и 179% през 2016. Ако тези страни фалират, ще повлекат със себе си и банковите си системи. Загубите на ЕЦБ ще бъдат огромни, което ще бъде голям удар за еврото.
В продължение на години европейските правителства отлагаха провеждането на наложащи реформи, увеличавайки дълговете си благодарение на ултраразхлабената парична политика на ЕЦБ. Структурните проблеми като свръхзадлъжняването на правителствата, балонизирането на публични сектори, поддържането на негъвкави пазари на труда или генерирането на публичен дълг, зад който стоят неплатежоспособни банки остават нерешени. В действителност, политиките на ЕЦБ позволиха да се отложи решаването на тези проблеми.
Веднъж, след като ЕЦБ нормализира паричната си политика, а лихвените проценти се върнат към нормалните си нива, играта за свръхзадлъжнелите държави ще свърши. Някой ще трябва да плати сметката. Пазарите смятат, че това ще бъде Германия. Или казано по друг начин: преди нормализирането на паричната политика на ЕЦБ да стане факт, трябва да бъде подсигурено опрощаването на дълговете.
Днес, основна роля има Германия, която поддържа свръхзадлъжнелите правителства платежоспособни. Очакването за засилване на централизацията и опрощаването на дълговете е това, което поддържа покупателната сила на еврото, а Макрон и участниците на пазара усещат, че по-нататъшните стъпки в тази посока са поставени под съмнение след възможното влизане на свободните демократи в следващото правителство.