Една добра новина за България стана акцент през отминаващата седмица. Москва и Брюксел си стиснаха ръцете. Договориха се за коренна промяна на газовата политика на Русия по отношение на някои бивши страни сателити на СССР, а сега членки на ЕС, пише БНР. Добрата вест беше съобщена от еврокомисаря по политиката в областта на конкуренцията Маргрете Вестегер. Тя уточни, че руският монополист „Газпром“ се е ангажирал да въведе конкурентно ценообразуване на газа за България, Чехия, Естония, Латвия, Литва, Полша, Унгария и Словакия. Не само това. „Газпром“ разрешава също тези страни да могат да реекспортират по свое усмотрение неупотребените количества газ. Списъкът на договореностите е дълъг и все в този дух.
Брюксел беше взел на мушка политиката на „Газпром“ още през 2012 за нарушения на правилата на конкуренцията. А концернът си даваше сметка, че може да бъде глобен в сериозни размери от Европейския антитръстов орган и да изгуби позиции на европейския газов пазар. Стискането на ръцете между Москва и Брюксел тушира назряващата схватка.
И така, в изготвения от ЕК доклад се отбелязва, че „Газпром“ е наложил на българския газов пазар териториални ограничения, като в договора задължава „Булгаргаз“ да няма право да пренася свободно руски газ извън българските граници. Сега „Газпром“ премахва тази изрична забрана. По този начин България ще може да осъществи междусистемно свързване с Гърция и да стане пълноценен играч на европейския газов пазар. И още нещо. „Булгаргаз“ вече ще има право да изисква от руския газов гигант предоговаряне на цените в зависимост от промените в пазарната конюнктура в Европа, както и да реекспортира свободните количества синьо гориво. Колкото до сагата с проекта за „Южен поток“, който трябваше да пренася руски газ по дъното на Черно Море директно до България и който беше прекратен по инициатива на България, „Газпром“ оттегля претенциите си към София за неустойки в размер на няколко десетки милиона долара.
Капитулира ли „Газпром“ пред Брюксел? Този въпрос си задават редица наблюдатели в анализи по медиите. Отговорът е по-скоро „не“. Напротив, от постигнатото споразумение печелят и двете страни. Брюксел прави една сериозна крачка напред в създаването на общ газов пазар в ЕС. А привидният компромис на Москва е определено израз на далновидност. „Газпром“ си дава сметка, че вече е отминало времето на модела на разделение на източноевропейските пазари. Но си дава също и сметка, че при общия газов пазар в ЕС ще има стабилно търсене на синьо гориво и може да играе първостепенна роля като основен доставчик години наред.