Поредният имотен балон в САЩ

Финансовата криза от 2008-2009 г. разкри сериозни слабости в архитектурата на глобалната финансова система. Един от основните проблеми се оказа овърнайт пазарът на ипотечни ценни книжа, който не можа да се справи с жилищния балон. Девет години по-късно ситуацията показва, че тези слабости не са преодолени, пише за онлайн изданието project-syndicate.org Марк Роу, професор по икономика в школата по право на Харвард, цитиран от Investor.bg.

Когато избухна кризата, компании и инвеститори в САЩ на практика осъществяваха овърнайт кредити към банки и други финансови посредници чрез допълнителния си кеш. Още на следващата сутрин финансовите институции трябваше да им върнат парите с лихва. Тъй като застраховката на банковите депозити покрива само до 100 хил. долара, тези, които притежават милиони, често предпочитаха овърнайт пазарите и използваха безопасните американски държавни облигации като обезпечение, допълва Роу.

Този опит насърчи усилията да се подобри безопасността на финансовата система. Една от ключовите цели е да се изплатят всички задължения към кредиторите на овърнайт пазара на ипотечни облигации, макар и с някои ограничения, така че да се предотврати рязкото им оттегляне при първите признаци на проблеми. Изглежда вероятно, че тази цел може да бъде постигната дори и при фалита на една-две банки.

Ако обаче някакви по-широки финансово-икономически събития задействат задействат едновременен фалит на повече финансови компании, тогава всичко ще се срине отново.

Това е лоша новина, казва Роу. В крайна сметка пазарът на жилища прегрява на всеки едно-две десетилетия. Ако системата е достатъчно стабилна, тя може да се „охлади“ и без катастрофа. Сега обаче пазарът е толкова голям, че ако жилищният пазар тръгне надолу, финансова стабилност може да бъде застрашена, смята икономистът.

Съществуващите реформи не смекчават адекватно този риск до голяма степен защото зависят от властите и банките. Координацията в този случай е изключително трудна. В лицето на жилищната криза изглежда правдоподобно кредиторите отново да изпаднат в паника и да вземат решение, че не могат да разчитат на неизпитани процеси за стабилизиране на банките. Тогава пък банките, лишени от кеш, ще намалят кредитирането, както направиха и през 2008-2009 г., което пак ще доведе до рецесия, заключава Роу.

Мрачната ирония тук е, че преди такъв шок подготовката за преструктуриране насърчи кредиторите да предоставят повече овърнайт заеми. Това доведе до разширяване на овърнайт пазара, улесни ипотечното кредитиране и съответно увеличава и разходите при евентуален колапс.

Това не е просто спекулация. Повечето наблюдатели на ипотечния пазар смятат, че растежът се ускори през 2005 г., след като Конгресът освободи ипотечните облигации при повечето процедури по несъстоятелност. Промяната убеди ипотечните кредитори, че дейността им е свръхсигурна. Те вече дори не трябваше да се притеснявате за качеството на кредитополучателите. Когато кризата дойде, доверието се стопи и кредиторите се разбягаха.

Роу посочва, че сравнява тази ситуация със зоната на ураганите във Флорида. По-строги закони за строителството биха означавали, че повече сгради ще устоят на бедствието, а това би привлякло и повече жители. Ако ураганът удари, тези жители така или иначе ще изпаднат в паника, особено ако сградите се окажат по-малко надеждни, отколкото се очаква. Ако повече от жителите тръгнат да бягат едновременно, пътят за евакуация се превръща в претоварена магистрала, която поставя всичко в опасност.

Роу подчертава, че методите за „лечение“ на пазара на ипотечни ценни книжа в САЩ са погрешни. За да се засилят защитните механизми, регулаторните органи внимателно трябва да проучат слабостите при преструктурирането, които биха дестабилизирали финансовата система- конгресът трябва да преосмисли и промоцията на собствеността, което улеснява ипотечното кредитиране и последващата продажба на портфейли от ипотеки.

Управлението на държавния дълг на САЩ също може да помогне за подсигуряването на финансовата система. Овърнайт пазарът на ипотечни облигации съществува в голяма степен и защото няма достатъчно краткосрочни американски съкровищни ​​бонове на разположение за бизнеса, търсещ достъп до пари, заключава Роу.