От обявяването на сделката на ОПЕК сортът "Брент" и лекият суров петрол се движат най-отдалечено един от друг от времето на бичия пазар насам между средата на 2014 и началото на 2016. По-важният момент е, че лекият суров се търгува толкова по-евтино от Брента, а не обратното.
Исторически погледнато, Брентът е бил по-евтин от лекия суров. Отчасти това се дължи на по-ниските разходи за сорта "Брент", който се добива предимно в Северно море. Тоест - близко до пристанища. Поради тази причина транспортът му е по-евтин отколкото на лекия суров петрол, който се добива във вътрешността на американските прерии и от тук - трябва да бъде пренасян с тирове.
През последните няколко години обаче местата се размениха поради шистовата революция в САЩ, която значително намали разходите по добива на най-предпочитания американски сорт петрол. Именно по времето на пазарното ребалансиране, последвало годините на над 100-доларов петрол, цените на двата сорта бяха най-раздалечени.
Ако историята е учител, то има вероятност подобно ребалансиране и в момента да е в ход. Особено с оглед на непрекъснато възкръсващите американски шистови платформи от май месец насам, вдъхновени от преустановяването на стратегията за запазване на пазарен дял от Саудитска Арабия.