2016 продължава да блести като изключително добра година за българското стопанство. Колкото повече се отдалечаваме от годините на неустойчивия бум от преди 2008, толкова повече българската икономика се изчиства от вманиачено вложените чуждестранни инвестиции - инвеститорите от тези години са прибрали доходностите си по тях.
Това означава, че чуждите инвестиции, които са дошли след 2008 в България, са много по-примерени, и са резултат от по-трезво мислене. Друг значим фактор след кризата, и особено след 2014, е стигането на таван на парите, които диаспората изпраща в България. Това може да означава много неща, но едно от тях е евентуалното достигане на пик на миграцията извън страната.
Всичко това успява да подсили продължаващия също да бележи рекорди износ, така че балансът по текущата сметка на България да достигне €1,8 млрд. или 3,14% от БВП. Това е десетократен ръст спрямо 2015, когато той беше едва 0,4% от националното стопанство.
На практика това означава, че България се превръща в нетен кредитор на света. Метриката "текуща сметка" измерва баланса между спестяванията и инвестициите на българите с останалия свят. Този излишък означава, че българите увеличават своите холдинзи на активи в чужди държави.
Този процес е много важен за забогатяването на всеки народ. През него са преминали всички Велики сили - от износа на производства на Великобритания през XIX век, през финансирането на Съглашението през Първата световна война от страна на САЩ, до германския икономически мотор днес.
Дали този процес ще се повтори и в България - предстои да видим. Едно обаче е сигурно - времената на икономически хаос и непознание на правилата на капиталистическия свят от 90-те са отдавна зад гърба ни.