Почти четири десетилетия след разпадането на Съветския съюз, жизненият стандарт в страните, които се освободиха от неговата орбита и се присъединиха към Европейския съюз, е на път да изпревари южната част на блока.
Според най-новите прогнози на Международния валутен фонд доходите на глава от населението в Словения ще надминат тези в Италия до 2029 г., ако бъдат коригирани спрямо покупателната способност. Литва ще се изравни по този показател, а Полша няма да изостане много.
С тази промяна ще се изпълнят обещанията за увеличаване на богатството в страните, които станаха членки на ЕС през 2004 г., и за приближаване към по-богатия запад на валутния съюз. Този процес не се осъществи толкова бързо, колкото беше предвидено, като сближаването претърпя многократни неуспехи от нестабилния период на 90-те години на миналия век до световния срив през 2008 г. и последвалата дългова криза.
Може би и последният напредък е резултат от тенденции, които не са били предвидени от икономическите плановици: Въпреки че производството на новоприетите страни от Централна и Източна Европа нарасна благодарение на чуждестранните инвестиции, достъпа до пазара на ЕС и фондовете, то бе подпомогнато и от по-бавния растеж в Италия.
По-богатите държави вече извличат ползи: Отливът на работници, които искат да получат по-високи заплати на други места, започна да се обръща. Правителствата в региона се надяват също, че пропорционално по-големите икономики ще се превърнат в по-голямо политическо влияние, когато лобират в Брюксел за неща като увеличаване на разходите за отбрана.