Дори централните банки, които поднасят изненади на пазара под формата на неочаквани повишения на лихвените проценти, засега не изглеждат в състояние да предизвикат по-голяма волатилност на валутния пазар.
Централните банки на Австралия и на Канада изненадаха повечето анализатори тази седмица, като повишиха лихвените си проценти съответно с четвърт пункт, позовавайки се на рисковете от повишаване на инфлацията и свръхтърсенето в икономиката.
И все пак това не успя да стимулира търсенето на защита от ценови колебания на австралийския и канадския долар в краткосрочен и средносрочен план. Междувременно тенденцията на ниска волатилност, която доминираше през тази година, отказва да се промени, дори когато трейдърите преценяват шансовете за потенциални сътресения, свързани със срещите на Федералния резерв и Европейската централна банка през следващата седмица.
Разходите за хеджиране на колебанията в основните пазари нараснаха през септември до нива, които не са наблюдавани от десетилетие, ако изключим краткото покачване по време на пазарния хаос през март 2020 г., причинен от пандемията. Геополитическите рискове изиграха своята роля, но все пак основният двигател беше затягането на паричната политика от страна на основните централни банки в света.
Оттогава насам волатилността продължи да спада, тъй като инвеститорите заключиха, че инфлацията и крайните лихвени проценти са на път да достигнат своя връх. И все пак, макар че ценовият натиск в световен мащаб отслабна, той остава далеч от целите, поставени от създателите на политиката на централните банки, които сега се очаква да увеличат допълнително разходите по заемите.
Едноседмичната волатилност на еврото, която за първи път отразява предстоящи решения на Фед и ЕЦБ, се повиши до едномесечен връх. Въпреки това тя все още остава под средната си стойност от началото на годината, тъй като паричните пазари напълно отразяват повишение с 25 базисни пункта от страна на ЕЦБ и дават шанс едно към три за подобен ход от страна на централната банка на САЩ.
Рискът длъжностните лица да станат по-ястребово настроени от очакваното, може би като повишат лихвените проценти с повече от предвиденото или като се произнесат по-ясно за инфлационните рискове в предварителните си насоки, сам по себе си не се разглежда като достатъчен, за да промени перспективите за волатилност на пазара. Независимо дали това се дължи на факта, че търговците виждат, че политиката на централните банки започва да се сближава, или на настъпващото лятно затишие, инвеститорите могат да хеджират валутните движения на сравнително ниска цена.
И това не важи само за краткосрочния период. Очакванията на трейдърите за по-спокойно предстоящо ниво са още по-очевидни в задния край на кривите. Едногодишните опции върху евро-долар сега са най-ниско оценени от 2009 г. насам, тъй като предполагаемата волатилност се търгува под 7%, което е най-ниското ѝ ниво от 15 месеца насам.