Министерството на финансите на Русия удвои количеството китайски юан и злато, което може да държи в националния фонд за благосъстояние, докато голяма част от спестяванията му са замразени от международните санкции заради инвазията в Украйна.
Потенциалният дял на юана беше увеличен до 60% от фонда за национално благоденствие, а златото до 40%, за да се направят инвестициите във фонда за национално благоденствие „по-гъвкави“, каза Министерството на финансите в изявление в петък. Министерството каза, че сметките му в британски лири и японски йени в централната банка са нулирани.
Фондът се увеличи до 186,5 милиарда долара през ноември от 154,8 милиарда долара през февруари, когато президентът Владимир Путин нареди войските му да нахлуят в Украйна.
След години натрупване на спестявания в долари и евро, Кремъл преразгледа икономическата си стратегия и започна да ограничава спестяванията в активи на „враждебни“ правителства, тъй като САЩ и техните съюзници започнаха да налагат санкции заради анексирането на Крим през 2014 г. Неговите активи, деноминирани в долари, евро, лири и йени бяха замразени след инвазията тази година. От всички „приятелски“ активи юанът е най-подходящата валута за резервите на страната, каза финансовият министър Антон Силуанов по-рано тази седмица.
Промяната може да няма силен ефект върху пазара, отчасти защото може да бъде извършена чрез прехвърляне на активи, които централната банка вече притежава, според Bloomberg Economics.
"Ходът на Министерството на финансите ще има малко непосредствени последици за пазара по две причини. Първо, правилото описва как Банката на Русия трябва да разпредели неочакваните приходи от петрол и газ, т.е. приходи над 8 трилиона рубли годишно, но намаленият износ на петрол предполага, че едва ли ще има такива приходи през 2023 г. Второ, Банката на Русия няма да трябва да продадава или купува каквито и да било активи на открития пазар, за да се приспособи към новата структура — това може да се направи в баланса на централната банка", каза Александър Исаков, икономист за Русия на Bloomberg Economics
Юанът е бил използван за 14% от износа към края на третото тримесечие от близо до нулата в началото на годината, тъй като компаниите сменят валутите, според оценка на Наталия Лаврова, главен икономист в BCS Financial Group.
„Тези промени са логична адаптация към протичащите пазарни процеси“, каза Лаврова за новата структура на инвестиционния фонд. „Юанът се превръща в „новия долар“ поради нарастващата си ликвидност и относително ниската волатилност.“