Съотношението между дълг и БВП рязко спада, но остава над нивото отпреди Covid

Дългът като дял от брутния вътрешен продукт се срина най-много от седем десетилетия през 2021 г., но политиците все още са изправени пред предизвикателства, тъй като заемите остават над нивата отпреди Covid-19, каза Международният валутен фонд.

Докато общият публичен и частен дълг достигна рекордните 235 трилиона долара миналата година, той се срина, изразен като процент от икономическото производство, което се възстанови миналата година след рязката рецесия заради Covid-19 през 2020 г., каза фондът в понеделник в блог, придружаващ последната актуализация от своята глобална база данни за дългове.

Общият дълг е намалял до 247% от световния брутен вътрешен продукт миналата година, показват данни на МВФ. Това е с 10 процентни пункта по-малко, отколкото през 2020 г., но все още е второто най-високо отчитане в историята.

Данните показват колко страни все още се борят с последиците от пандемията: дългът скочи през 2020 г. поради икономическата рецесия, както и дефицитите, тъй като правителствата разшириха финансовата помощ на физически лица и предприятия. С отварянето на икономиките се появи инфлация, тъй като предлагането не можа да отговори на търсенето, докато разходите за храна и енергия се повишиха поради войната и климатичния натиск.

Икономическото възстановяване от 2021 г. и разгарата на инфлацията намалиха дълга с повече от 10 процентни пункта от БВП в Бразилия, Канада, Индия и САЩ, но действителният дълг спадна по-малко, поради нуждите от финансиране на правителството и частния сектор, каза фондът.

Подкрепата от растежа е на път да изчезне: изчисленията на МВФ показват, че около една трета от световната икономика ще има поне две последователни тримесечия на свиване през тази и следващата година и че загубеното производство до 2026 г. ще бъде 4 трилиона долара.

Ръстът на цените принуди централните банки по света да затегнат паричната политика, а агресивната позиция на Федералния резерв засили долара спрямо много валути.

„Управляването на високите нива на дълг ще стане все по-трудно, ако икономическите перспективи продължат да се влошават и разходите по заеми се повишат допълнително“, казаха в блога Витор Гаспар, Пауло Медас и Роберто Перели, високопоставени служители в отдела по фискални въпроси на МВФ.

„По-слабите перспективи за растеж и по-строгата парична политика изискват предпазливост при управлението на дълга и провеждането на фискална политика“, казаха те.

Спадът беше най-ясно изразен в развитите икономики, като дългът спадна с 5% от БВП през миналата година, като по този начин обърна около една трета от скока, наблюдаван през 2020 г., каза фондът.

Но в развиващите се страни с ниски доходи коефициентите на общия дълг се повишиха през 2021 г., движени от неизплатени частни салда.

Общият глобален публичен дълг спадна с 4 процентни пункта – най-голямото отстъпление от десетилетия – до 96% от БВП, каза фондът.

Глобалният резултат от частния дълг, който включва нефинансови корпоративни и домакински задължения, поведе спада, спадайки с 6 процента.

Още по темата

Икономиката на еврозоната нарасна повече от очакваното през третото тримесечие

Растежът на БВП се забавя през третото тримесечие

Световната икономика се насочва към една от най-лошите си години от 1993 г.

Световната икономика в графики: ОИСР повишава прогнозата за инфлацията