Инфлацията в еврозоната чупи рекорд след рекорд, но разликата между най-високите и най-ниските проценти сред 19-те членки на валутния блок също скочи до исторически връх.
Скалата варира от Малта - където потребителските цени се повишиха с 5,6% миналия месец, до Естония - където инфлацията достигна 20,1%. Това е разлика от повече от 14 процентни пункта, повече от когато и да било от зората на еврото през 1999 г.
Несъответствието до голяма степен се дължи на националните политики: някои правителства са по-малко нетърпеливи да регулират пазарите на електроенергия, където разходите нараснаха след нахлуването на Русия в Украйна. И някои предлагат на домакинствата повече помощ от други, за да преодолеят скока на цените.
„Сигурен съм, че с течение на времето всички ще почувстват енергийния шок по подобен начин“, каза главният икономист на Европейската централна банка Филип Лейн на конференция тази седмица в Париж. „Но има разлики между страните в начина, по който шоковете ще преминат към цените."
Положението представлява допълнително предизвикателство за ЕЦБ, тъй като тя се стреми да повиши лихвените проценти от рекордно ниски нива, без да дерайлира възстановяването от пандемията на континента, тъй като войната на границата на еврозоната подкопава доверието.
Сред членовете на еврозоната шест държави имат инфлация над 10%, водени от трите балтийски държави, които се присъединиха последно към еврото.