Едно от най-честите предупреждения на редица икономисти, предимно от кейнсианската школа, е, че либерализацията на икономиката ще бъде "болезнена" в краткосрочен план. Често обаче не конректизират колко кратко ще е краткосрочието. Или най-малко бъркат в прогнозите си.
Днешната графика има за цел да демонстрира благотворното влияние, което освобождението на пазарните участници оказва на производствения процес. От директни правителствени интервенции като ценовите контроли до индиректни като печатането на пари и хиперинфлацията.
Прави впечатление, че заетостта в България е относително стабилна с ясно изразен сезонен характер. Но това е едва от началото на този век.
Преди това тя е намалявала поради редица неуспешни правителствени намеси - от отказа от приватизация през 90-те до монетизирането на дълговете на фалиралите държавни предприятия на два пъти през същия период. С една дума - хиперинфлация.
Правителството на Иван Костов остава най-реформаторската власт, която България е имала в новата си история. То спира печатането на пари и по-този начин възстановява икономическите сигнали, позволяващи оптималната алокация на труда и капитала, което на свой ред стартира процеса по увеличаването на доходите. Това позволява на хората да се върнат на работа.
В допълнение, то намалява драстично останалите от комунизма конфискаторни данъци от по 50% и нагоре, вкарали голяма част от икономиката в сивия сектор. Рязкото изсветляване на икономиката също може да обясни големия скок в броя заети към края на 2000.