Каква е процедурата по издаване на лиценз за хазартен оператор в България?

На основание чл. 3 от Закона за хазарта всеки, който иска да извършва някое от изброените в посочения закон хазартни игри или дейности, трябва да си извади лиценз по ред, установен от законодателя.

Законови изисквания за издаване на лиценз за хазартен оператор в България

Съвсем естествено е само оператори с валиден лиценз да могат да осъществяват хазартна дейност и да организират игри в България. Ако пред някои от вас стои въпросът “Защо?”, то сега ще ви отговорим. Нуждата от контрол и стриктен държавен надзор се налага от спецификата на хазартната дейност, както и от средствата, които се “завъртат” в различните игри. До неотдавна лиценз се получаваше от Държавната комисия по хазарта (ДКХ), но с измененията, приети по-рано през 2020 г., такъв вече се издава от изпълнителния директор на Националната агенция по приходите (НАП).

Документите, срещу които се издава лиценз за хазартен оператор в България, са изчерпателно изброени в подзаконов нормативен акт, а именно НАРЕДБА за документите, необходими за издаване на лицензи по Закона за хазарта.

Каква е процедурата по лицензиране на хазартен оператор?

Основната идея на този разрешителен режим, който може да завърши или с издаване на лиценз, или с отказ, е да провери съвместимостта на заявителя с извършването на желаната от него хазартна дейност. Като част от задълженията на лицето, което е натоварено да осъществява процедурата, са проверката на игралните съоръжения, на произхода на средствата, на инвестициите и т.н.; За да получи лиценз за хазартен оператор, желаещият трябва да е регистриран търговец:

 - На територията на България;

- На ЕС;

- В държава, част от Споразумението за Европейско икономическо сътрудничество.

Издаването на лиценз може да бъде отказано при нарушаване на някоя от предвидените в закона забрани, както и при неизпълнение на някои от задължителните изисквания. Примери:

- Просрочени публични задължения в размер над 5000 лв.;

- Нечисто съдебно минало;

- Предхождащо обявяване в несъстоятелност и т.н.

За всяка хазартна дейност, в зависимост от нейната правна уредба, се събира държавна такса, която се определя от Министерския съвет по предложение на министъра на финансите. В двумесечен срок от подаването на заявлението за лиценз вашите документи ще бъдат разгледани. При отказ, внесената от вас такса не се завръща.

Кои са лицензираните в момента хазартни оператори в България?

Регистърът на лицензираните оператори на хазартни игри у нас е създаден преди по-малко от десет години с цел да се избегнат евентуални измами, които могат да доведат до тежки икономически и социални последствия. Вписването в т.нар. “Бял списък” се осъществява от длъжностно лице веднага след издаването на лиценз.

Промените в Закона за хазарта неизменно доведоха до преразпределение на дяловете на хазартния пазар. В момента лиценз за онлайн хазарт имат държавният Български спортен тотализатор, чуждестранните компании Bet365, Bwin и Pokerstars, както и българският Efbet на братята Боян и Цветомир Найденови, чиито имена нашумяха около скандала с доскорошния хазартен бос Васил Божков. Към лицензираните хазартни оператори спадат още Winbet и Palms Bet, които също са български. Повечето от тези имена са добре познати особено сред хората, които редовно залагат. В страната освен това има и десетки казина, както и стотици игрални зали. Неслучайно игралният сектор е един от най-бързо развиващите се в страната ни, като към септември 2019 г. броят на игралните зали доближава 1000, което е със 7% повече от предходната година.

Наред с “Бял списък” в регистъра на лицензираните оператори на хазартни игри има и “Черен списък”, в който с изброени операторите без издаден лиценз. Той е създаден по препоръка на Европейския парламент, заложена в резолюция за интернет хазарта от 15 ноември миналата година, в която се препоръчва на държавите членки да прилагат черни списъци за незаконния хазарт. Противното създава риск за играчите да не получат печалбите си.

Защо процедурата е много по-трудна и времеемка спрямо другите големи страни от ЕС?

Предложенията за промени в Закона за хазарта, последвалите законопроекти, обсъжданията по комисии и в пленарна зала, както и редица изказвания на депутати и експерти доведоха до широки обществени дискусии. Мненията за положението на хазартния бизнес у нас бяха доста разнородни и е трудно да се сумират в една обща гледна точка. Но това, което безспорно стана ясно е, че България едва сега започва да следва европейския модел на регулиране на хазартния бранш. Стъпките, които страната предприема и фактът, че обръща внимание на регулативния орган в тази сфера (изземването на функциите на ДКХ и пренасочването на дейността към НАП), са знак, че тази е посоката, в трябва да се движим. А именно - да взимаме пример от вече уредените европейски законодателства, които действително работят и съумяват успешно да контролират хазартния си бранш, така че да минимализират злоупотребите и загубите за държавата. Нещо повече, едва през последните години България започна да предоставя много от административните си услуги и онлайн, което значително подобрява качеството и бързината им.

Но процедурата и законодателната уредба не са единственото, за което можем да черпим пример. През последните месеци на ожесточени дебати нееднократно се заговори за борбата с хазартната зависимост и за това какво може да направи държавата, за да помогне както на отделния човек, така и на обществото като цяло. Ако трябва да се сравним със страни, които са “отличници” в това отношение, то трябва да кажем, че в Норвегия хората с подобен проблем наброяват едва 2% от населението. Тази страна се радва на добре развити електронни системи, които подпомагат потребителите да се справят умело със своята зависимост, като при превишаване на определен дневен лимит, те сигнализират да се преустановят игрите. Това също е посока, към която управляващите през последните месеци обърнаха поглед, заговаряйки за “отговорно залагане”. Подобна система може да се превърне в добър личен регулатор за всеки потребител.