Само за няколко месеца от неизвестен вирус, появил се в Китай, COVID-19 се превърна в глобална заплаха, отнела живота на повече от 1 млн. души по целия свят. Сериозното развитие на пандемията принуди много държави да потърсят решение за намаляване разпространението на заразата в налагането на сериозни ограничителни мерки. Всички те бяха насочени към един основен и важен приоритет, а именно да съхранят живота и здравето на гражданите в тази безпрецедентна ситуация.
Рестриктивните мерки, включващи затварянето на заведения и търговски обекти, ограничаване на пътуванията и изолиране на хората в домовете им, обаче доведе до промяна на потребителското поведение и оказа сериозен негативен ефект върху глобалните финансови процеси. Освен пред сериозните социални последици от пандемията, светът трябва да се изправи и пред икономическите такива. По думи на известния икономист и мениджър на един от най-големите хедж фондове в света Рей Далио, пандемията може да доведе до 20 трилиона долара загуба за глобалната икономика. Почти липсва сектор, който да не е засегнат от тежките икономически последици от коронавируса.
Кои сектори бяха сериозно ударени от масовото разпространение на коронавируса?
Според финансовите експерти глобалната икономика е обхваната от рецесия, сравнима с тази от 1929 г., която поставя началото на най-сериозната финансова криза през миналия век.
Един от най-големите губещи по време на пандемията се оказа авиационният сектор. Това никак не е учудващо, тъй като голяма част от полетите - международни и вътрешни, бяха отменени заради COVID-19. С настъпването на летния сезон окачванията бяха туристическите полети да нараснат и в известна степен да доведат до намаляването на загубите. Това нарастване обаче се оказа незначително на фона на растящите загуби.
Ограниченията, които различните държави въведоха относно пътуванията и най-вече налагането на карантина на пристигащите от други държави и изискванията за направени PSR тестове, в крайна сметка доведе до несигурност и повечето туристи избраха да прекарат лятото в родните си страни.
Кризата в авиоиндустрията доведе и до сериозни загуби за туристическия бранш и хотелиерския сектор. Редица резервации бяха отменени и плажовете в известни курорти осъмнаха празни. В много страни, разчитащи на приходи от туризъм, хотелиери, ресторантьори и собственици на развлекателни бизнеси бяха тежко засегнати и отчетоха най-слабия сезон от години насам.
Търговията и най-вече големите търговски вериги отчетоха спад в продажбите, дължащ се на затворените шопинг центрове и магазини. В допълнение, като реакция от кризата потребителите свиват разходите си за луксозни стоки и ги насочват към стоки от първа необходимост.
Сектори, които се очаква да нарастват след пандемията
Въпреки песимистичните прогнози, времената на криза винаги носят със себе си промяна и нови бизнес възможности. Тези играчи на пазара, които успеят да трансформират бизнеса си и намерят начин да бъдат иновативни, са тези, които ще спечелят. Ето част от секторите, в които икономистите прогнозират съществен ръст в постпандемичната реалност.
В настоящата обстановка, здравеопазването се превръща в основен приоритет. В този сектор се инвестираха и продължават да се инвестират значителни средства, както от правителствата, така и от частни компании, което се очаква да доведе до неговото динамично развитие. На този етап голяма част от усилията са насочени към борбата с COVID-19 и откриването на ваксина. Разпространението на вируса в комбинация ограничения достъп до медицинска помощ на много места, превръща телемедицината в норма, която налага сектора активно да адаптира новите дигитални технологии.
Фитнес индустрията също процъфтява. Заради привизите на Световната здравна организация за социална дистанция, повечето хора се обърнаха към онлайн тренировките като по-безопасна алтернатива на посещението в залата. Това доведе до увеличаване на продажбите на фитнес оборудване за вкъщи, търсене на онлайн фитнес програми и приложения, които да помагат за поддържането на здраво тяло.
Доставките и куриерските услуги също се превръщат в все по-търсена услуга. Много хора откриха удобството да поръчат храна за вкъщи по време на извънредното положение. Това се оказа удобен и сигурен начин да похапнат любимите си специалитети. Коронавирусът създаде възможност и за развитието на друг подобен тип услуги, които включват експресно доставяне на хранителни, козметични и други продукти до дома ви, спестявайки нуждата да посетите магазина. Очаква се този нов вид услуга да стане още по-популярен.
Електронната търговия беше един от процъфтяващите сектори и преди настъпването на пандемията. В променените условия обаче пазаруването онлайн се превърна в основен начин потребителите да се сдобият с необходимите им стоки. Търговците, които вече имаха изградени онлайн магазини, спечелиха за разлика от търговците, разчитащи изцяло на физическите си магазини. Очакванията са, че все повече компании ще насочат своите усилия към активно онлайн присъствие и търговия, което ще доведе и до разватването на този важен икономически сектор.
Образованието е още един от секторите, които се реформират и променят в новите условия. Ученици, студенти и преподаватели се наложи да се приспособят към дистанционното учене и да провеждат уроците си онлайн. Тази промяна отвори много възможности за създаване на различни онлайн системи, които образователните институции да използват за обучение, а също и различни приложения и сайтове в помощ на учащите да се справят с уроците. Дигиталната трансформация на този сектор включва внедряването на модерни технологии като изкуствен интелект и виртуална реалност.
Може да заключим, че COVID-19 отключи вълна от негативни икономически процеси, с които ще бъдат сериозно предизвикателство през следващите поне няколко години. Едновременно с това обаче се появяват възможности за развитие и растеж в редица сектори, които се приспособяват към т.нар “ ново нормално”.