Пети Банково финансов форум „Бъдещето на парите“ представи експертен анализ и прогнози за състоянието на финансовия сектор в България

„Най-голямото предимство от въвеждането на еврото е минимизирането на валутния риск за икономиката. Облекчава се работата на икономическите институциите и хората. Цялата икономика ще бъде по-конкурентоспособна. Вероятността от финансова криза намалява. Друг фактор е подобряването на репутацията на страната. Това е значим плюс за това как чуждестранните инвеститори възприемат страната“. Това заяви Майкъл Фауленд, замeстник-управител на Националната банка на Хърватия, в ексклузивно интервю, с което бе поставено началото на провелия се на 20-ти октомври Пети банково-финансов форум „Бъдещето на парите“, организиран от списание „Мениджър“. По думите му различни анализи показват, че при въвеждането на еврото в новите страни членки на еврозоната е имало минимален ефект върху инфлацията.

Инфлацията бе сред основните теми за дебат в първия панел на тема „Влиянието на глобалните пазари върху финансовата система в България“. „В момента има две неща, които вълнуват населението, бизнеса и банки. Едното е ще се увеличат ли лихвите по кредитите, а другото е докъде ще стигне инфлацията“, заяви Петър Славов, макроикономист и банкер, председател на Надзорния съвет на ПроКредит Банк ЕАД. „Наблюдаваната в момента инфлация в ЕС и България е инфлация на търсенето. В последните няколко години отрицателните лихви, които се дължат на решения на хората, дефиниращи монетарните политики, са сред най-големите грешки. Те дадоха своя принос. Втората причина за инфлацията е войната в Украйна и геополитическите събития“, каза Славов.

Що се отнася до скорошния паритет между еврото и долара и влиянието му върху България, икономистът и преподавател във ВУЗФ проф. д-р Даниела Бобева, заяви, че на база на данните може да се каже, че, когато доларът е силен, а еврото е слабо, нямаме доказуем растеж на износа. „По отношение на вноса обаче, поскъпването на цените на стоките при трансакции в долари е сериозен проблем. За първите 8 месеца имаме около 11 млрд. дефицит в търговията ни трети страни, който е основно в долари“, каза тя. По думите й Българската банкова система е отличник при намаляването през годините на експозицията към валути от трети страни и допълни, че не очаква скъпия долар да донесе проблеми на банковата система.

Относно избора на централните банки за по-малкото зло – рецесия или инфлация, икономистът и финансист Любомир Дацов каза, че очаква икономическия растеж през 2023 г. да остане положителен в ЕС и еврозоната, въпреки всички негативни фактори.

Коментирайки ролята на централните банки за инфлацията, икономистът и преподавател Георги Ганев заяви, че в момента глобално преживяваме сериозен епизод на нарастване на цени на крайни блага, но само една част от този процес се дължи на инфлация. Другите причини са коронавируса и нарушаването на веригите на доставки, както и войната в Украйна. „Сега проблемът с инфлацията се политизира. В момента живеем в епизода на плащането на инфлационния данък, който правителствата причиняваха на своите данъкоплатци в продължение на десетилетия“, каза още Ганев.

Любомир Дацов обясни, че инфлацията създава социални проблеми. „В България все още е спокойно, но ако попогледнем какво се случва във Франция, Германия, Австрия и тн. натискът от улицата става много по-голям. Данните обаче показват, че за първото полугодие повечето държави в еврозоната печелят. Гърция е намалила дълга си с 20% от БВП спрямо същия период на миналата година. Португалия с 12%, а Италия с 6,5%“, каза Дацов.

Що се отнася до приемането на еврото  проф. Бобева каза, че все по-трудно се причислява към групата на оптимистите за неговото въвеждане. „България продължава да има изгода от еврозоната“, категоричен е Дацов. „Видя се, че фискалният борд не предпазва от глупостта на политиците, тъй като 2021 г., независимо че имаме валутен борд, дефицитът скочи на 4,1% при положение, че трябваше да бъде 2% превишение.“, каза той. Според Петър Славов януари 2024 г. звучи като технически невъзможна дата за присъединяване към еврозоната. Според Ганев позитивите надделяват над негативите, но всички ясно трябва да си даваме сметка, че негативи и опасности има и те трябва много внимателно да се управляват.

ESG означава устойчив бизнес и конкурентоспособност.

Пандемията през 2020 г. е ключовият катализатор, който накара повече корпоративни лидери да изведат като приоритет екологичните, социалните и управленските стандарти. ESG е дългосрочна корпоративна стратегия за растеж и защита от рискове, смятат участниците във втория панел „Новата ESG реалност при финансите”.  

 „Със Зеления пакт ЕС постави голямата цел – постигането на въглеродна неутралност до 2050 г. Сега всеки бизнес трябва да направи своите малки стъпки за постигането ѝ”, изтъкна Деница Маджунова, ръководител на отдел „Физически лица“ в ПроКредит Банк. Според нея бизнес практиките, ориентирани към ESG, придобиват все по-голяма сила за инвестиционно финансиране. „Все повече кредитори се интересуват каква е оценката на въздействието на бизнеса върху околната среда. Все повече компании искат да знаят какъв е въглеродният отпечатък на техните партньори – клиенти и доставчици”, отбеляза специалистът. Тя припомни, че ESG-политиките стават задължителни за публичните компании от 2023 г., а от 2026-а – и за микро-, малки и средни предприятия.

„Все повече компании правят зелени инвестиции, не защото са притиснати, а защото виждат необходимостта от тях”, добави Иван Паспалджиев, старши консултант в denkstatt. Той вижда ползите за бизнеса в няколко направления: намаляване на разходите, подобряване на репутацията и доверието в компанията, идентифициране и управление на икономическите, екологичните и социални рискове. Компаниите, които приемат ESG стандарти, са склонни да бъдат по-съвестни, по-малко рискови и вероятно по-успешни в своите дългосрочни търговски цели. Традиционните инвеститори вече се интересуват все повече от ESG рамката и много от тях използват нейните критерии за оценка на риска в процеса на вземане на инвестиционни решения, споделя опита си бизнес консултантът Ясен Гуев.  

„Банките и особено това, което се случва в УниКредит, неизбежно имат нужда от финтех партньори, защото чрез тях, а и виждайки барометъра, който те залагат на пазара, това допълнително ни кара да се развиваме много повече – било то в частта на дигитализацията, било то за съкращаване на времето за взимане на решение при кредитен продукт или пък за услугите, които предлагаме изцяло дистанционно в дигиталните канали“, това заяви Виктор Стоянов, директор Алтернативни канали на УниКредит Булбанк, в началото на третия панел, озаглавен „Технологичното състезание на парите“.

На въпрос накъде върви света на финансите, Юлиян Маслянков, изпълнителен директор на Сирма ИншурТех и HRM Solutions, също отбеляза, че в центъра на всичко е скоростта. „Вдигането на скоростта идва от потребителя. Той притежава средствата, с които може да изисква да има висока скорост. Четвъртата технологична революция е първата, която се движи от крайния потребител, а не от големия бизнес“. Според него бизнес софтуерът се движи в посока даване на възможност на бизнес потребителя в една организация като банката да може бързо и адекватно да промени всичко, така че да отговори на изискванията на клиента.

Управителят на iuvo, Благовест Караджов, акцентира върху защитата на финансите, която е ключова тема за всички хора, особено предвид ситуацията, в която живеем. Според него тук е въпросът дали финтех компаниите и всички финансови фирми могат да предложат работещи решение на фона на случващото се във финансовия свят. „Затова считам, че iuvo като компания, която предлага алтернативни форми на инвестиране в P2P кредити (peer to peer), е доста полезна в това отношение.  Ключовото при инвестициите винаги е диверсификацията. Тя защитава инвестициите ни от подобен тип проблеми“, каза той.

На въпрос дали човек може да бъде сигурен, че бързината на технологичните решения не рефлектира върху възможността неговите активи да се изпарят, Виктор Стоянов от Уникредит каза, че е нормално да има момент на притеснение, защото хората чувстват, че нямат 100-процентов контрол. „Специално за мобилното банкиране, където възможностите за превод и лимит са по-ограничени, процесът е безкрайно лесен и бърз. Въпреки това зад кулисите вървят страшно много системи, които проследяват какво е било поведението на клиента, за да се прецени дали има нужда от верификация или даден превод да бъде задържан“, добави Стоянов.

Тон на оптимистичните прогнози даде Николай Василев, управляващ партньор на Експат Капитал. Тази година е нестандартна за световните финансови пазари. Според него, 2023-а ще бъде една от най-добрите за финансовия сектор, ако няма глобална депресия. „При суровините – след всеки голям възход идва спад. Не бих инвестирал в имот – този златен период за тях приключи. Инвестициите в облигации ще бъдат нож с две остриета. Но ако все пак човек хареса някои и ги задържи достатъчно дълго до падеж, ще спечели. Като цяло препоръчвам да не се паникьосвате и да съставите широко диверсифициран портфейл с дългосрочна цел”, отбеляза Василев.

Покачването на лихвените проценти в САЩ и Европа вече факт. В България все още няма промяна. „Причина за задържането им е голямата конкуренция на банковия пазар, добрата капитализация на българските банки и тяхната свръхликвидност. Финансовите институции у нас са привлекли около сто милиарда лева ресурс по линия на депозити и разплащателни сметки. Когато той започне да намалява, тогава ще започне покачването на лихвите по депозитите и левовите кредити”, коментира Иван Стойков, старши финансов анализатор в MoitePari.

Николай Мартинов прогнозира два сценария за имотния пазар – лихвените нива ще нараснат бързо, ако банките у нас преместят кешовите си позиции към компаниите майки. „Кредитите са разчетени на 2-3% ГЛП. Ако няма изтичане на ликвидност, няма да има и драстично покачване на лихвените нива”, смята експертът. И добави, че  „цените на имотите изпреварват  инфлацията, докато на облигациите и ценните книжа се движи с инфлацията. Ще има меко приземяване или ще бъдем свидетели на силен спад, ако всички банки едновременно изискат допълнителни гаранции от своите кредитополучатели”. Николай Василев счита, че спукването на имотния балон предстои. „Гответе се за голяма промяна, ако нещата в САЩ не се променят тази зима. При наличието на такова повишение на цените на имотите, на лихвите, при толкова голямо строителство, спукването на имотния балон няма да е такава голяма изненада. Ако имаме голям икономически растеж, това няма да се случи”, допуска финансистът. За охлаждане на имотния пазар говори и Иван Стойков от MoitePari. Той очаква спад в цените с 5 до 10%. „Сега те са в пик, ще последва период на задържане на едно плато, след което ще има  охлаждане. Самото търсене и лихвените нива ще коригират цените”, посочва анализаторът.

Участниците в четвъртия панел обобщиха, че в близко бъдеще банките на дребно ще трябва да се справят с по-високи ставки, инфлация и по-нисък растеж. Нетният лихвен доход трябва да нарасне в много банки, въпреки че напрежението на жилищния пазар може да намали печалбите.