„Това е голямата ми любов и голямата ми болка“, казва Георги Попов, докато ми разказва за ресторанта, на който посвещава по-голямата част от времето си от 2014 г. насам. Седим в уютния двор на The Clock под дебела сянка в първия ден на септември, а Георги си припомня как е започнало всичко.
Всъщност той е в ресторантьорския бизнес още от 1995 г. Животът го отвежда и в чужбина, а в Барселона дори учи в колеж по ресторантьорство и хотелиерство. Това се превръща в една от големите му страсти и негова бизнес авантюра и до днес.
Казва, че този бизнес е свързан с болка, защото изисква ужасно много, особено когато искаш да създадеш място, което „има собствен стил и почерк“. То „изисква много и от самия персонал, и от мен, естествено“, коментира Георги.
Първите три
Ако има период, през който не иска да преминава отново, Георги би избрал първите три години, в които се налага да разработи заведението. Идеята му е да направи място, което е отворено към хора на всякаква възраст, към различни социални групи, „да е непретенциозно, с истински неща“, казва той. По думите му той и екипът му не правят нещо извънредно, но в очите му личи пламъка на човек, който вярва в това, с което се е заел. „Ние не сме големите творци. Ние просто пресъздаваме как смятаме, че трябва да изглежда едно ястие, един коктейл, една напитка“, обяснява Георги.
Ресторантът съществува от 2014 г. и винаги е бил сгушен на столичната улица „Цар Асен“. За Георги най-хубавото за тези години е историята, която той, екипът и гостите на The Clock са написали заедно. „Най-хубавото е, че го има. Историята. Фактът, че ни има в този период, показва, че сме били последователни и издръжливи. Вече мога да кажа, че имаме хора и гости, за които сме част от техния начин на живот, дори и за чужденци“, разказва Попов.
Първите 30 месеца от живота на The Clock обаче не са най-лесните за предприемача. По думите му периодът на разработката на едно заведение, което не се намира на главна улица, е труден. Ресторантът се появява на място, на което дълго е имало различни заведения, затова в началото се налага да градят нов имидж на локацията и да се стремят към изграждането на собствен облик.
„Бързината на разработването на едно заведение зависи от локацията. Ако си на първа линия, тогава е едно. Тогава не разработваш, а хората директно идват. Ние сме място, което трябва да се превърне в дестинация. Някой трябва да дойде при нас“, казва Георги. Той споделя мнението, че духът на един град се усеща в малките улици.
Домът и гостите
„Аз казвам, че ние нямаме клиенти, ние имаме гости“, допълва той и казва, че The Clock вече се радва на голяма популярност, включително сред чужденците. „За нас телефонът звъни от цяла Европа, което е показателно. Хората си тръгват, благодарят ни, стискат ни ръцете“, коментира той.
За да постигне това, екипът на The Clock се стреми към баланс в много отношения – в присъствието, в менюто, във винената листа и в обслужването. Промени по менюто се правят няколко пъти годишно, а най-емблематичните и обичани ястия не излизат от него. Интернетът също е важна част от малките детайли в ресторанта, просто защото много хора идват на бизнес срещи в заведението и работят на място. Като цяло Георги разчита на пакетна услуга от мобилен оператор, включваща интернет, както и телевизионна, и мобилна услуга, в което вижда голямо удобство.
Всъщност доскоро Георги е имал второ заведение в София с подобна концепция, но разбира, че това начинание изисква твърде много време и той се разкъсва между двете заведения. Решението за затварянето не е лесно, защото проектът е започнат от нулата. Георги обаче предпочита да е на едно място, за да фокусира усилията си в него.
„Това е моят дом. Много детайли тук са направени от сърце, от душа. Барът е сърцето“, споделя Георги. През годините е развил The Clock като място, в което се организират спортни вечери, в които излъчват различни събития, винени вечери със специални менюта, но са отворени и за различни бизнес събития.
Предизвикателствата на средата
Но ситуацията не е толкова розова по време на пандемията. Георги описва периода като: „Отдръпване, затваряне, локдауни, приспособяване адаптация“. За щастие, не се налага да съкращава хора, но пък прибягва до неплатен отпуск. При първата блокада се налага да работят само четирима души, като обслужват предимно търсещите храна за вкъщи по обяд.
„Ние не правим доставки. Ние сме място, което прави истинска храна, която трябва да се консумира в рамките на 20-30 минути“, споделя Георги.
„Промяната в момента е навсякъде. Динамиката е голяма. Единственото, което се случи, е, че започнахме да мислим краткосрочно“, категоричен е той. Причина за тези думи са все по-големите предизвикателства на средата, в която The Clock работи.
„Сега очакваме икономически проблеми, Covid, поскъпване на тока. Едно такова нещо може да ни фалира“, казва Георги, подсказвайки, че е готов дори за най-лошия сценарий. Споделя, че едно от най- трудните неща в момента е, че не може да планира дългосрочно.
Личният баланс
Ако в първите три години Георги прекарва по 15-17 часа на ден в ресторанта, сега е свел заетостта си до 40 часа седмично. Въпреки че в началото има „партньор-благодетел“, с когото започва бизнеса, той бързо се оттегля и Георги поема сам юздите. С цената на много години усилен труд The Clock вече има името и имиджа, към който той се е стремил.
След години на ръба на бърнаут, Георги вече отделя повече време за себе си и своите близки. Признава, че когато е свръхнатоварен, не може да даде най-доброто на заведението, защото не работи пълноценно.
Ето защо се е отдал на „най-голямата ми страст“, както я нарича – спорта.
„Това е моята религия. В момента играя бадминтон усилено. Връщам се от кайт сърф. Обичам да карам мотокрос. Колелото е част от съботно-неделната ми почивка“, разказва той. Но списъкът не свършва дотук. Георги обича още бокс, футбол, волейбол, но харесва и зимните спортове, включително дава уроци по ски през зимата. Гледайки напред, той се надява след 10 години The Clock да продължава да бъде това, да предаде бизнеса на наследник и да има повече време за личните си спортни страсти.
The Clock е част от близо 99% от фирмите в България, които са малки или средни по размер според данни на Министерство на икономиката и индустрията [1]. Те осигуряват 75% от заетостта на пазара на труда и 65% от добавената стойност в икономиката. За Vivacom обаче хора като Георги - със своите усилия, вдъхновяващ пример и реален принос към развитието на обществото, са истински „Бизнес великани“. Георги е и един от героите в едноименната кампания на телекома, в която участват реални представители на малкия и среден бизнес. Специално за техните нужди, за да са по-ефективни и по-конкурентоспособни, Vivacom предлага комбинирани оферти за мобилни услуги, телевизия и интернет, с които те могат да спестят до 30% от цената за телеком услуги.