България и Зелената сделка, устойчиви решения срещу енергийни кризи и добрият пример на бизнеса – във фокуса на XIII Зелен форум

Енергийната ефективност и енергийната трансформация са най-критичната тема в момента от мащабния европейски план за Зелената сделка, най-вече под натиска на войната в Украйна - това сподели вицепремиерът и министър на околната среда и водите в оставка Борислав Сандов в началото на форума. Новият механизъм на ЕС предвижда възможности да включваме максимално бързо нови, лесни за транспортиране от едно място на друго възобновяеми енергийни източници. На европейско ниво в момента се обсъжда и социално-енергийния фонд, който да подпомага домакинствата, сподели още Сандов. 

България изостава тревожно в общия път на Зелената сделка, предупреди евродепутатът Радан Кънев, който също се включи в разговора. Той разясни част от приетите на 22 юни от ЕП промени в директивата за въглеродни емисии. Предвидени са и много нови възможности, както и изисквания за финансиране и компенсиране, но има реална опасност да ги пропуснем като държава. Тук трябва да са основните усилия, защото една от големите предстоящи задачи за държавите в ЕС е да имат и национални социални климатични планове, допълни той.

Европа не иска евтина енергия, а в същото време нестабилността на енергийните пазари ще се запази поне до 2024 г. Има сериозна опасност от сриване на пазара на емисии, прогнозира Васко Начев, енергиен експерт. Европа няма полезен ход, особено след решението на Австрия и Германия да отворят отново въглищните централи. Оттук нататък България има нужда от децентрализация на енергийната система. Това е подходът, който може да ни извади най-бързо от енергийната криза, отбеляза Начев.  

Да бъде намален броят на консултативните органи, които се занимават с изготвянето на зелените ни политики и стратегии, за да постигне по-добър баланс в диалога между бизнеса и институциите, препоръча Димитър Бранков, съветник по екологичните политики и зеления преход на Председателя на УС на Българска стопанска камара. Той цитира данни, според които България е глобален лидер по намаляване на въглеродните емисии. Ние сме съкратили емисиите с около 57% от 1988 г. насам, докато в ЕС този процент е около 26% за същия този период. За същия този период ние сме увеличили БВП-то на държавата с 30%, а Европа с над 70, посочи той. 

Влагане на минимум 30% рециклиран материал в производството на бутилки и капачки е сред новите изисквания към производителите в хранително-вкусовата индустрия, отбеляза Сергей Дончев, търговски директор на Лактима ЕАД. Годишната консумация на PET материали нараства постоянно, в същото време се очертава недостиг на материалите от този тип. От друга страна това изискване води и до оскъпяване на продуктите, тъй като липсата на достатъчно наситеност на пазара у нас с PET материал вдига и цената му. Бизнесът да помисли за насочване към изцяло рециклируеми материали, препоръча Борислав Сандов. Целта на държавата е да увеличи степента на рециклируемост на продуктите от пластмаса. Няма възможност да се въвеждат квоти за отделните производства и бизнеси, нито да се влияе върху цените, посочи той. 

Поуките от енергийната криза в момента и работещите решения за предотвратяване на повторения на подобни изпитания бяха в центъра на обсъжданията във втори панел на форума. „България има две основни енергийни сърца - АЕЦ и Маришкия басейн. Тази система ще започне постепенно да се променя и енергията да се произвежда там, където се консумира.“ Такава визия за бъдещето очерта Александър Николов, министър на енергетиката в оставка.Той обърна внимание върху проблема със загубите по мрежата и съобщи, че в България те са около 8% и спестяването им е сравнимо с производството на още един ядрен блок. Бизнесите, които успеят да създадат проекти за децентрализирано производство на електроенергия, ще чертаят бъдещето, смята той.

Сегашната енергийна и геополитическа криза заостри приоритета върху проекти, свързани с енергийната ефективност, посочи и Мариана Итева, регионален директор индустриално развитие за Централна и Източна Европа, заместник регионален директор на Veolia за България и член на Съвета на директорите на „Софийска вода“ АД, част от Veolia. Един от начините за постигането на тази цел е оптимизирането на използваните ресурси и точно това глобалната група „Веолия“ залага в основата на своя бизнес модел и дейностите си. Групата има амбицията да стане компания – еталон за екологична трансформация и следва тази амбиция с модел за всеобхватно въздействие като разработва и предоставя кардинални решения за управлението на водите, енергията и отпадъците. В основата на подхода са три взаимно допълващи се дейности, с които „Веолия“ помага за разширяването на достъпа до ресурси, за съхраняването на наличните ресурси и тяхното възстановяване. Пътната карта на компанията за постигане на нулеви въглеродни емисии до 2050-та г. включва дейности по: рециклиране на пластмаса, улавяне на метан, улавяне и съхранение на въглерод. Компанията вече е реализира няколко успешни проекта в тази посока в различни точки по света. Сред тях са иновативната технология за производство на енергия от отпадъци, считана за реален пробив в стремежа за ускоряване на прехода към кръгова икономика. От вода към енергия е моделът, заложен от компанията и в работата на модерната Софийска станция, благодарение на който до момента е произведена 233 млн. kWh зелена енергия, оползотвореният биогаз е 107 млн. м³ , а намалените емисии на CO₂ са в обем 720 хил. тона.

Много е важно да гледаме към цели, които са постижими в краткосрочен план, препоръча Теодор Маринов, изпълнителен директор в ОББ, член на кънтри екипа на KBC Груп в България и лидер на програмата за Устойчиво финансиране на КВС Груп в България. От една страна в България имаме проекти в енергийната сфера, най-вече фотоволтаици, тъй като в момента те са и икономически рентабилни. Но дългосрочното планиране изисква да мислим в по-цялостна перспектива и да не разчитаме само на прекъсваеми източници, смята той. Да се стимулира инфраструктура за сключване на дългосрочни договори за електроенергия, тъй като те правят цената прогнозируема и контролируема, препоръча Теодор Маринов. По отношение на другия важен национален приоритет за енергоефективни сгради все още чакаме да видим банкируем модел за реновиране на сградите, посочи още той. 

Енергийният преход у нас се случва от 2008 г. у нас, когато започна изграждането на първите вятърни централи, а през 2011-та - и на първите фотоволтаици. В момента България има над 3 гигавата проекти за производство на вятърна енергия, благодарение на нови технологични решения, които могат да произвеждат енергия и от райони с по-ниска скорост на вятъра, разказа Миглена Стоилова, председател на Надзорния съвет БГВЕА и член на Управителния съвет на Националната енергийна камара. В следващите 10 години  страната ни има възможност да инсталира 4 гигавата вятърни мощности. Ако успеем да развием микс от вятърни и слънчеви източници, съчетано със системи за съхранение на енергия, може би ще успеем в бъдеще да се откажем от въглищните централи, посочи тя. 

България е една от страните с благоприятни условия за развиване на проекти за зелена енергия, сподели Мирослав Илиевски, изпълнителен директор на ТоталЕнерджис Маркетинг България ЕООД. Нефтеният гигант търси у нас такива проекти, добави той. ТоталЕнерджис също си поставя амбициозната цел до 2050-та година да постигне пълна въглеродна неутралност. Компанията присъства в България от 2008 г. и се занимава с проучване за находища на газ в Черно море. Намираме се в началото на сложна задача - ресурсите за енергийно производство намаляват, а в същото време трябва да имаме предвид, че след 2050-та година, населението на планетата ще е нараснало с още 2 млрд. души, посочи Илиевски. Компанията е инвестирала до момента 3 млрд. долара във възобновяеми източници и това са едни от най-големите инвестиции в световен мащаб. Сред плановете на петролния гигант са развиване на проекти за биогаз и хидроенергетика. Компанията е сред първенците по инвестиции и в сферата на втечнения газ.  

Зеленото ДНК на бизнеса

Над 2 млн. лв. без ДДС са инвестирани от организацията за разделно събиране Еко Партнърс България в единствени по рода си проекти за подобряване на разделното събиране и градската среда, сподели търговският директор на компанията Даниел Николов. Сред тях са собствената разработка на машина за стъкло, умни контейнери и мобилно приложение, което събира всякаква информация за събития и акции по почистване, предлага полезни съвети за разделното събиране и др. Машината за стъкло вече е поставена в над 130 хотели и заведения в София, а събираното по този начин стъкло е над 3 тона на ден. Предстои въвеждането на технологията в обекти в Плевен и Велико Търново. Друга част от инвестициите са в системи, осигуряващи финансови стимули за гражданите. Нов пилотен проект отново със собствени инвестиции, който Еко Партнърс България ще стартира е система за разделно събиране на отпадъци в затворени жилищни комплекси.  

Бизнесът трябва да търси дуалистичен подход занапред в отношението към климатичните предизвикателства, защото ресурсите са изчерпаеми, смята Любомир Спасов, изпълнителен директор на Данон Сердика АД. Именно такъв подход - синергия между икономически ползи и социална дейност - е заложен в основата на бизнес модела на Данон, компания със 103-годишна история. Предпочитаме да работим така, че да оставим на поколенията нещо развито и надградено, а не само капитали, отбеляза той. Компанията реинвестира голям процент от приходите си във възобновяеми източници, в иновативни решения, в подкрепа на партньорите, доставящи суровини. Една от финансираните от нея в последно време авангардни разработки са новите тетра опаковки за течните продукти на компанията, направени от 93% материал от растителен произход. Те покриват на 100% идеята на компанията за устойчив бизнес. Компанията е участник и в Пластик Пакт България, както и  дългогодишен партньор и най-голям дарител на Българската хранителна банка. Една от основните социално-отговорни политики на Данон Сердика е намаляване на загубите на храни, уточни Любомир Спасов. 

Устойчивостта е бизнес стратегията на една доскоро традиционна компания, поела по пътя на безпрецедентна трансформация за бъдеще без тютюнев дим - “Филип Морис”. Тази стратегия е във всяка част на компанията, отбеляза Диляна Якова, мениджър „Регулации и устойчиво развитие“ на Филип Морис България. Компанията инвестира повече от 10 години в тази трансформация, която има шанс да промени радикално живота на пушачите и обществото като цяло, така както се очаква да го направят електрическите автомобили, посочи тя. Това е цялостна трансформация на компанията отвътре: променя се бизнес моделът, веригата на доставчици, комуникацията с инвеститори и акционери. От миналата година "Филип Морис България" активно развива и инициатива на национално ниво за намаляване на отпадъците от фасове, която тази година беше надградена и с нова комуникационна кампания.

Разделното събиране на отпадъци е сред големите теми и на местните власти. Нужна е регулация при този процес, призна Лорита Радева, председател на постоянната комисия по опазване на околната среда, земеделие и гори към Столичния общински съвет. 

Изследват се различни възможности как да се промени стратегията за отпадъци чрез пилотни проекти в различни части на столицата - както в центъра, така и в по-крайните квартали. При един от тях е изпробвана система за оптимизиране на сметосъбирането и намаляването на разходите за транспорт, а оттам и на вредните емисии от камионите. Става въпрос за умни контейнери, които подават информация за запълването на обемите им, така че, ако даден контейнер е полупразен, той да бъде изключен от маршрута за извозване на отпадъци в конкретния ден.

Генерални партньори на XIII Зелен форум са: VEOLIA, Обединена българска банка

Със специалната подкрепа на: Еко Партнърс България

Основни партньори: Филип Морис България, Данон Сердика

С подкрепата на: Total Energies

Институционални партньори: Българска стопанска камара; Френско-българска търговска и индустриална камара

Медийни партньори: БНТ, dnes.bg, Bloomberg TV Bulgaria