Проблемът с пластмасовите опаковки или как Европа цели да затвори цикъла на рециклиране

Като потребители, когато хвърляме торбите си за рециклиране в кошчето или на улицата, това е и последният път, в който чуваме за тях. Вярваме, че усилията, които сме положили за сортиране и изхвърляне на нашите отпадъци, означават, че този материал ще бъде рециклиран и използван в друг продукт.

Но не това е начинът, по който този процес работи.

Според британската компания Junk Bunk Ltd, специалист в „зелените“ решения и екологичните процеси, колко ефективно е рециклирането зависи от това колко затворен е цикълът за рециклиране. При рециклиране с отворен цикъл, продуктът се рециклира, но трябва да бъде смесен с нови суровини, за да се превърне в нов продукт, което обикновено води до прекратяване на цикъла на рециклиране и намаляване на качеството на продукта.

При рециклиране в затворен цикъл опаковките се събират и рециклират в нови опаковки или се превръщат обратно в суровина, без да се смесват. Този цикъл може да се изпълнява за неопределено време, без да губи свойствата си по време на процеса на рециклиране.

Рециклирането в затворен цикъл очевидно е за предпочитане както от гледна точка на ефективността, така и от гледна точка на околната среда. Въпреки това, не винаги е възможно. Въпросът, пред който се изправят политиците, е доколко можем да затворим цикъла с различни потоци отпадъци?

Миналата година Европейската комисия стартира Стратегия и план за действие за преход към кръгова икономика като един от основните градивни елементи на Европейския зелен договор. Широкият спектър от предложения, изброени там, трябва да повлияят на почти всеки аспект от нашия живот, като гарантират, че продуктите и материалите, които виждаме навсякъде – от дома до офиса и от училището до лекарските кабинети – се въвеждат в кръгов процес на повторна употреба на продукти и рециклиране.

Част от плана за действие на ЕС е предстоящ преглед на Директивата за опаковките и отпадъците от опаковки (PPWD), който ще има за цел да гарантира, че „всички опаковки на пазара на ЕС могат да бъдат рециклирани или повторно използвани по икономически жизнеспособен начин до 2030 г.“. Той ще се основава на последната ревизия на директивата, която определя нови цели за рециклиране на опаковки, като измерва действителното рециклиране на опаковъчни материали – не само нивата на събиране.

Различни материали, различни предизвикателства

Предизвикателство за Комисията е дали проблемът е в липсата на рециклирано съдържание, във въздържаността на производителя да използва рециклирано съдържание, или комбинация от двете.

Ето защо ЕС обмисля дали да предложи задължителна пропорция на рециклираното съдържание или вместо това да се съсредоточи върху увеличаването на събирането. Притеснението е, че за някои материали, като пластмасата, увеличаването на събирането може да не доведе до увеличена употреба на рециклиран материал, ако процесите на рециклиране с отворен цикъл все още водят до влошаване на качеството.

Отговорът варира в зависимост от вида на материала. Стъклото, например, има относително затворен цикъл на рециклиране и затова фокусът може да бъде повече върху увеличаването на събирането.

Хартията е друг материал, който има по-затворен цикъл на рециклиране и където решения могат да бъдат намерени повече на ниво събиране.

При пластмасата ситуацията се усложнява от трудностите при достъпа до рециклирани материали.

Методи за събиране

И така, кои материали са най-подходящи за рециклиране в затворен цикъл? Според експертите, отговорът е по-сложен, отколкото изглежда на пръв поглед.

Въпросът как да се увеличи събирането е спорен. Някои страни от ЕС, като Германия, имат „депозитни“ схеми за връщане на амбалаж, при които клиентите се таксуват за бутилки, например, които получават само ако ги върнат след употреба. В Германия тази система съществува както за стъклени, така и за пластмасови бутилки. Но други страни, като Белгия, изобщо нямат подобна практика.

Докато комплексните решения на проблема чакат да излязат на бял свят, заинтересованите страни в секторите на опаковките, напитките и храните, трябва да следят отблизо за политики, които биха могли да имат голям ефект върху начина, по който те оперират.