Нобелов лауреат срещу повишаване на лихвите от Фед

Федералният резерв не трябва да повишава лихвените проценти следващата седмица, тъй като ще постави на риск икономическия растеж и ще влоши неравенството, заяви Нобеловият лауреат Ерик Маскин, цитиран от Bloomberg.
"За нещастие, ако увеличите лихвените проценти, има риск - може да е малък, но е значителен, че ще забавите възстановяването", е заявил той в интервю в Москва във вторник. "Може би тя (Джанет Йелън, председателя на Фед - б.р.) знае неща, които аз не знам и вижда признаци за инфлация, които аз не виждам, но наистина не разбирам защо е важно да се вдигнат лихвените проценти, когато има толкова малко неща, от които да се тревожим."
Йелън заяви в Конгреса миналата седмица, че увеличаване на лихвите на заседанието на Федералния комитет по откритите пазари на 15-16 декември е "жива възможност", ако икономиката се справя добре и изоставяне на сегашното ниво на основната лихва, което е близко до нулата, е широко очаквано.
Докато Фед не е достигнал своят инфлационна цел (2%) от повече от три години, серия силни доклади за заетостта дават официална подкрепа на прогнозата, че цените могат да се повишат дори след първото повишаване на лихвените проценти от 2006 г. досега. 

Маскин, който спечели Нобелова награда по икономика през 2007, заяви също, че такъв ход ще засили разделението между тези, които имат пари и тези, които нямат. Това не е просто академичен въпрос за Йелън. Тя бе питана за неравенството на доходите на същото изслушване в Конгреса на 3 декември и казали, че това е тревожна тенденцията, но централната банка не може да въздейства на ключовите фактори.
"Тревожа се, че увеличаването на лихвените проценти е ход за увеличаване, а не намаляване на неравенството", каза Маскин. "Повечето хора, нямат много спестявания, те разчитат на своите заплати. Проблемът с растящите лихвени проценти е, че те правят бизнес инвестициите по-непечеливши и така става по-трудно за работещите за заплата."

Високите лихвени проценти означават, че инвестициите са по-скъпи, казва Маскин, като посочва, че това засяга както разпределението на доходите, така и икономическите перспективи.

Маскин беше сред 75 икономиста, които миналата година подкрепиха увеличаване на минималната заплата за американските работници. САЩ са с най-голямо неравенство сред развитите икономики, без тези в Южна Европа, които все още се борят с дълговата криза, според доклад на Morgan Stanley. Проучване на ЕЦБ от юли показа, че 1% от американските домакинства притежават 37% от цялото богатство, което надхвърля обичайно посочваните 30 процента.

Фед отложи увеличаването на лихвените проценти през септември, като заяви, че "последните световни икономически и финансови тенденция може да ограничат икономическата активност до известна степен и вероятно ще увеличат натиска към понижение на инфлацията в близко бъдеще". Тази фраза изчезна от изявлението след заседанието на Фед през октомври.
Измерена чрез предпочитания от Фед показател - ценовия индекс на личните потребителски разходи, инфлацията нарасна само с 0.2% през 12-те месеца до октомври. Има 80% вероятност, че Фед ще повиши лихвите следващата седмица, показват прогнозите на инвеститорите, събрани от Bloomberg.

От Олга Танас и Пол Абелски. Със съкращения