Две основни събития очакваха пазарите тази седмица – срещите на ЕЦБ и на ОПЕК, но и в двата случая решенията или, по-скоро, липсата на такива се разминаха с по-смелите прогнози. Единствено докладът за зетостта в САЩ засега потвърждава очакванията, че Фед няма да има избор и ще повиши лихвите на заседанието си на 16 декември.
EЦБ понижи депозитната лихва до минус 0.3%, удължи срока на програмата за количествени облекчения, но не увеличи месечния й обем и не сбъдна очакванията, че ще добави корпоративни облигации към изкупуваните активи. Пазарите, които започнаха да формират очаквания, че всеки признак за слабост на европейската икономика задължително води до нови стимули, бяха разочаровани.
Видяхме поскъпване на еврото с над 4 цента за броени часове в четвъртък, когато то достигна 1.0978 долара. Това бе най-голямото еднодневно поскъпване на еврото спрямо долара от шест години насам.
Темата бе подробно отразена от Bloomberg TV Bulgaria, включително чрез коментарите на Борис Петров и Никола Янков.
Доларът заздрави позициите си спрямо еврото, а и спрямо йената в петък, под влияние на силните данни за пазара на труда в САЩ. Американската икономика е добавила 211 000 работни места през ноември, при очаквани 200 хиляди.
Докладът потвърждава очакванията за повишаване на лихвите на заседанието на Федералния резерв на 15-16 декември. По-висока лихва ще увеличи капиталовите потоци към САЩ.
Вниманието се измества към действията на Фед през 2016. Повечето икономисти, анкетирани от Bloomberg предвиждат лихвата да достигне 1.25% в края на 2016. Най-отличаващата се прогноза е тази на Standard Chartered, според която централната банка на САЩ ще бъде принудена да направи обратното движение от 075% на 0.50% през последното тримесечие на следващата година.
Еврото финишира около 1.0880 долара в петък, но единната валута въпреки това е с 2.8% нагоре на седмична база. Заради еврото доларовият индекс се понижи с 1.7% на седмична база
През седмицата се очакват решенията на SNB и централните банки на Англия и Нова Зеландия за лихвената политика.
Другата драма се разигра на петролния пазар. След множество сигнали, че Саудитска Арабия е склонна да обсъжда намаляване на квотите и на фона на засилващото се свърхпредлагане, ОПЕК на практика не взе никакво решение. Като се има предвид, че през последните 18 месеца страните не се съобразяват с квотите, това означава, че всеки може да добива колкото иска. Неспособността да се вземе решение, може да тласне цените догодина към 20 долара за барел, предупреди петролният министър на Венецуела Еулогие дел Пино.
Брент се понижи с 1.9%, завършвайки в петък на нива около 43 долара за барел, докато американският лек суров петрол WTI финишира малко над 40 долара.
Първоначалното съобщение, че производството се увеличава до 31.5 млн. барела (това всъщност е фактическото ниво) предизвика силен спад на WTI от 41.7 до 39.8 долара за барел, докато при Брент аналогичното движение бе от 44.8 до 42.8 долара.
Срещата на ОПЕК постави под натиск и капиталовите пазари в Близкия изток. Акциите в Дубай се запътиха към триседмично дъно, съобщи Bloomberg.
Златото достигна трисемечничен връх в петък, въпреки добрите данни от САЩ. Златото с доставка през февруари на NYME се повиши с над 2.6% до 1084 долара за тройунция. Това е първо повишение от седем седмици.
Водещите европейски борси завършват седмицата с понижение, основният принос за което е на ЕЦБ. Германският DAX задълбочи загубите си и достигна седмична загуба от почти 4.8%, като загуби 3.6% само в четвъртък. Индикаторът на Франкфуртската борса губи 2.15% на месечна база. Най-печелившата борса в региона бе тази в Сърбия (2.5% ръст в петък), а пазарите в Русия и Турция отбелязаха големи загуби
У нас Софикс отбелязва минимален спад от 0.01% в петък, за да затвори седмицата с 0.56% надолу.
В САЩ Дау Джоунс (DJIA) поскъпна с 2.12% в петък, а S&P500 отбеляза повишение с 2.05%. На седмична база промяната е незначителна (0.3% за Дау Джоунс).