Г-7 като формат се оказа недостатъчен

 

Много интересни сюжетни линии се появиха в Биариц. Появата на иранския външен министър и президент там е може би началото на развръзка и пробив в кризата, която се проточи повече от една година. Не трябва да се подценяват и усилията на френския президент Еманюел Макрон, който положи усилия да започне един неформален диалог. Тръмп заяви, че ако има желание, ще направи официална среща с иранския президент, което означава, че са сондирани някакви позиции. Това каза в предаването Светът е бизнес с водещ Ивайло Лаков Димитър Гърдев, дипломат, международен анализатор, регионален представител на Европейската асоциация за международни отношения.

"САЩ заявиха, че Иран трябва да се върне към Всеобхватния план за решаване на иранската ядрена програма, и към това споразумение трябва да се добави и ракетната програма на Техеран. Иран разработва ракети с малък и среден обсег, които са с между 500 и 5000 километра далекобойност, които са нападателни, а не за ПВО. Това са ракети, които може да бъдат снабдени с ядрен боеприпас, ако се достигне такова равнище от иранска страна", каза гостът.

По отношение на ракетите със среден и малък обсег нещата са доста навързани – например Китай е притискан от САЩ да подпише договор за ограничаването им в Азиатско-Тихоокеанския район, но Пекин веднага заявява, че подобни ракети са основен носител на индийските атомни бомби. Индия никога няма да се откаже от тези ракети (те нямат други), ако в този договор не бъде вкаран и Пакистан, който също притежава такива. Иран заявява, че развива тези ракети като отговор на израелските, а Саудитска арабия заявява, че ще закупи подобни от Пакистан. От Рияд дори твърдят, че са спонсорирали ядрената програма на Исламабад и имат право да се сдобият и с ядрена бомба, ако Иран развие своя технология. Така всичко е свързано с „пакет“ на лостове и противотежести. Форумът на който може да се подпише подобен договор е ООН, свързан със всеобхватно задължение и със сериозни гаранции за сигурност на всяка една държава, заяви Гърдев.

Освен ядрената програма и ракетната програма, САЩ настояват там да бъдат включени и сдържащи механизми, които да възпрат Иран от подкрепа за т.нар. „терористични организации“ като Хизбулла в Ливан и Хамас в Газа. По същия начин това е обвързано и с подкрепата на Иран за хусите в Йемен и със много сериозното му присъствие в Сирия и в Ирак. В Сирия действа Корпуса на стражите на ислямската революция, които са изнесени подразделения на иранската армия, а Ирак иранското присъствие е изключително силно. Иракските сили за сигурност са разделени буквално на две по 125-130 хиляди души, като едната част са шиитски милиции, изцяло командвани от ирански офицери, обясни анализаторът.

Това са червените линии, които бяха поставени на Иран, както и да се освободи корабоплаването в Персийския залив и да престанат провокациите срещу международния трафик. Иранската страна иска нещо, което е изключително прагматично – да им бъде разрешено да продават до 700 хиляди барела дневно петрол директно срещу долари в техни сметки. Постепенно за срок от шест месеца това количество трябва да достигне до 1.5 млн. барела дневно. В момента, след едногодишната санкционна война на САЩ срещу Иран количеството продаван петрол е около 100 хиляди барела на ден. Тези мерки се оказаха изключително ефективни и това доведе до сериозна загуба в иранския бюджет, каза гостът.

"Не е възможно френския президент или организация да покани иранците на форума на Г-7 и американците да не са знаели. Това е тайната част на дипломацията, тук се отработват позициите, никой не би желал да заяви пръв, че сам е тръгнал на такава среща", заяви Гърдев.

Темата за климата е сериозен проблем между САЩ и другите участници в Г-7. Те не излизат със съвместна декларация, защото САЩ не желаят да я подпишат. Това е защото Доналд Тръмп е категорично против Парижкото споразумение за климата. Проблемът с Амазонската джунгла е стар, тя гори всяка година и от десетки години. В Боливия горят 90% от техните джунгли. Това, което постигна Г-7 на тази среща е единодушното мнение на държавите, че трябва да се окаже помощ на Бразилия. Тази помощ пък беше отхвърлена, защото бразилците не могат да управляват парите, определени за нея. Този проблем с Амазония се използва от Франция, за да не подпише споразумение за свободна търговия с Меркосур, защото се появиха търговски противоречия, каза той.

Франция и Великобритания се противопоставиха на връщането на Русия в Г-7 независимо от анонса на Тръмп за това. Те се позоваха на Нормандския формат, който трябва да урегулира конфликта в Източна Украйна, но не работи. Другото е отравянето на Скрипал, което също беше поставено като едно от изискванията, като противовес на американското предложение.

Търговските сблъсъци между САЩ и Китай се ожесточават. Имаше опит да се вкарат държавите от Г-7 в американската политика, но това не стана. Г-7 като формат се оказа недостатъчен, за да реши два основни въпроса – когато става въпрос за световната икономика, няма как без Китай. Китай трябва да поема и да спазва обещания. Когато става дума за международната сигурност, няма как без Русия. Без договори с тази огромна ядрена държава няма как да се говори за сигурност. Г-20 се очертава като един по-работещ формат. Търговското споразумение между САЩ от времето на Обама и ЕС, известно като ТТИП не е изгодно за Европа. В момента Великобритания преговаря за подобно споразумение със САЩ след Брекзит, което по думите на сериозни британски анализатори я поставя в ролята на „младши партньор“. Подобно споразумение може да промени структурата на всяка една икономика фундаментално в рамките на една година. Едно от изискванията е задължението за Великобритания да обсъжда и сондира всеки един договор с „недемократични държави“, което реално дава възможност на вето на САЩ на всеки един договор с Китай, Виетнам и Индонезия например. Тук идва и отговора на Европа към Борис Джонсън, че ако не плати 39 милиарда паунда сметка за Брекзит, Лондон няма да получи търговско споразумение и ще бъде третиран като „несвободна икономика“.

Целия разговор вижте във видеото.