По фин начин България се стреми да се възползва от разрива в отношенията между Турция и Русия, за да съживи отслабените си икономически връзки с Москва – неговият основен доставчик на газ, но без обиди Анкара, която е важен съюзник в миграционната криза, пише Investor.bg.
В знак на размразяване на отношенията през миналата седмица София бе домакин на среща на комитета за българско-руското икономическо сътрудничество – първата след провала на проекта за газопровода „Южен поток“ през 2014. Планът за няколко милиарда долара беше насочен към доставка на руски газ за Европа през Черно море и Балканите, заобикаляйки конфликтната Украйна. Но България, като членка на ЕС и НАТО, попадна под натиск от Брюксел и Вашингтон и така се стигна до спиране на сделката.
В отговор Русия преначерта плановете си за транспортиране на природен газ чрез нов подводен газопровод, наречен „Турски поток“. Те също бяха отменени след свалянето на руски военен самолет от турски изтребител близо до сирийската граница през ноември.
България – единствената членка на ЕС, която получава почти всичкия си природен газ от Русия през Украйна, се опитва сега да предложи нова сделка: изграждане на депо, което може да насочва руския газ към Европа през България. Русия предпазливо приветства предложението.
„Това, което ни пречи да бъдем твърде оптимистични на този етап, е фактът, че все още сме в очакване на уреждането на редица технически въпроси с Европейската комисия“, заяви заместник-министърът на правосъдието на Русия Сергей Герасимов, след двустранна среща през миналата седмица.
В краткосрочен план едно сближаване с Москва може също така да подпомогне на съживяващата се туристическа индустрия в България.
Миналото лято нейните черноморски курорти пострадаха от сериозен спад на руските посетители, след като рублата се обезцени заедно с цените на петрола.
През миналата седмица Герасимов спомена за възможността за „отклоняване на руски туристи от Турция“ към България.
София, междувременно, обеща да облекчи своя визов режим за руснаци.
Но България ходи по тънък лед, защото иска да поддържа добри отношения и с Турция.
София по-специално разчита на югоизточната си съседка, за да предотврати наплива от имигранти през споделената 275 километрова сухопътна граница.
"Що се отнася до свалянето на руски самолет от Турция (...) ние показахме, че сме лоялен член на ЕС и НАТО", заяви българския премиер Бойко Борисов в началото на януари.
Въпреки това той също така призна, да е подложени на „невероятен натиск" от двете страни.
„Сега, когато двамата титани се сблъскаха, те искат от нас да кажем дали сме проруски или протурски настроени. Ние не сме сме нито проруски нито протурски. Ние искаме да бъдем лоялни съседи", каза той.
По време на своето 45 годишно комунистическо управление София бе непоколебимият съюзник на Москва, а много проучвания показват, че много българи продължават да се чувстват силно проруски настроени.
Анкета, проведена през март миналата година, показа, че 61% от участниците имат положително отношение към Русия, дори и в разгара на кризата с Кримското анексиране.
Експерти посочват, че тази „русофил стереотип" е бил създаден много преди комунизма и намира своите корени при освобождението на България от страна на Русия от петвековното османско владичество през 1878.
Москва, междувременно, също изпраща приятелски сигнали в посока на България. Руският президент Владимир Путин включи в своя календар за 2016 снимка с българското си овчарско куче Бъфи, получил като подарък от Борисов.
„Е, той ни обича", каза ухилен Борисов, коментирайки наскоро снимката.