Хуманитарната криза в Африка може да се изостри още в пандемията

Световната здравна организация (СЗО) регистрира 91 598 коронавирусни инфекции в Африка тази сряда. Това са само част от инфекциите, които в момента се отчитат в останалия свят, например в САЩ или в Русия. Страхът от неконтролируема пандемия в Африка с нейните 1,3 милиарда души население е голям. Там никой не знае точно каква е ситуацията с веригите на предаване на инфекцията. Към началото на май в рамките на континента са направени 868 227 теста, като на един милион души се падат по 685 теста, пише Die Zeit.

"Без тестване не се установява зараза", казва Джон Нкенгасонг, директор на Африканските центрове за контрол и превенция на заболяванията в Адис Абеба.

По данни на СЗО през първата половина на годината до 190 000 души в Африка биха могли да починат заради пандемията, ако разпространението ѝ не се овладее по някакъв начин. Страна, която реагира рано на пандемията, е Република Южна Африка. Здравните власти в страната имат предишен опит с кампании срещу туберкулоза и ХИВ. Никъде не се правят повече тестове за Covid-19– 30% от всички тестове в Африка се правят там. Континентът е зависим от това как страната ще премине през пандемията - Южна Африка е политическа и икономическа сила.

Либерия, където вирусът Ебола се разпространи през 2014 г., също успя да натрупа опит с потенциално смъртоносна епидемия. Либерия е една от най-бедните страни в Африка и се управлява от популярния Джордж Уеа, бивша международна футболна звезда. Въпреки опита ѝ, един от основните проблеми на Либерия е, че тя е една от страните с най-малко лекари в Африка. Не е по-различно е положението в щата Нигер във Федерална република Нигерия.

В Южна Африка се критикува липсата на прозрачност относно контрола на инфекциите.

„Министерството на здравеопазването не публикува моделите, на които се основават решенията му“, казва професор Алекс ван ден Хевер, здравен експерт от университета Уитс. Първоначалното доверие на населението в ръководството на правителството и в ефективността на мерките, изглежда, е загубено.

Дебатът на местната власт се развива на фона на нарастваща продоволствена криза на населението. Правителството разпределя хранителни пакети, но броят на хората в нужда е твърде голям и понякога се злоупотребява с доставките за политически цели. Недостигът в доставките се попълва от гражданското общество в цялата страна.

Съпричастността и ангажираността са качества, които в момента са на дневен ред в Южна Африка. Това е една добра новина в условията на настоящата криза.

Нигерия

Към сряда са регистрирани 914 случая на заразени с коронавирус в Нигерия, а няколко десетки души са починали - сравнително малък брой, което свидетелства за слабия капацитет за тестване в страната. Създаден е номер за спешни случаи на Covid-19, а хуманитарните организации са изградили малки лечебни центрове за изолация на пациенти с коронавирус.

Судан

Сваленият президент на Судан Омар ал-Башир никога не се е интересувал от медицинските грижи за своите сънародници. Диктаторът беше на власт 30 години, а неговият режим генерираше милиарди долари от износ на петрол. Но те се трупаха като негови лични постъпления или отиваха за въоръжението на армията и паравоенните формирования. Башир, който падна от власт през април 2019 г. след месеци на масови протести, сега е в затвора. Здравеопазването в Судан е на път да се срине в условията на пандемията от Covid-19.

Според данни на университета „Джон Хопкинс“ и Африканските центрове за контрол на заболяванията, в Судан са регистрирани около 2700 заразени с коронавирус и над 100 починали в сряда. До момента повечето доказани случаи са в столицата Хартум. Липсват лекарства, предпазни средства, кислородни маски и респиратори. Все повече лекари и медицински сестри се заразяват и междувременно заплашват с протести.

Почти не е имало и няма бензин, хлябът е оскъден, инфлацията не спира да се ускорява, липсват лекарства. Хуманитарните организации предупреждават за риск от глад в бедни райони като Дарфур и Южен Курдуфан, където въоръжените конфликти продължават.

Страната има изключително важен ресурс за борба с пандемията - собствените си граждани. Там все пак се следи за начините на заразяване и хигиена, спазването на комендантските часове и разпределението храната. Но и най-будното гражданско общество само по себе си не е достатъчно, ако държавата няма пари за лечение на болните, обобщава Die Zeit.