Кризата на развиващите се пазари

Когато президентът на Аржентина Маурисио Макри се обърна към своя народ миналия понеделник, човек можеше дори да не го слуша, за да разбере посланието. Макри се намръщи, сбръчка вежди и пое дълбоко дъх. Ситуацията, става ясно от лицето му, е сериозна. Аржентинската валута се обезцени с 50% от началото на годината. Страната е в бедствена ситуация и всеки трябва да прави жертви. Износителите, които трябва да плащат по-високи данъци в бъдеще. Десетте министри, които бяха извадени от кабинета. Макри прави всичко това, за да сигнализира на международните финансови пазари: правим нещо. Само че това въобще не помогна засега, пише в свой анализ германският всекидневник Sueddeutsche Zeitung.

Макар че всичко започна от Турция, изказването на Макри показва на света, че и други страни също са засегнати, защото в паниката си инвеститорите в момента изтеглят големи суми от много нововъзникващи пазари. В началото на месеца турската лира се обезцени силно, а инвеститорите гледаха и към Аржентина. Подобно на вирус, новината изглежда зарази други развиващи се пазари: индийската рупия също поевтиня, както и индонезийската рупия, бразилският реал също е в криза, южноафриканският ранд също страда. Във всички тези страни курсовете по тебелите пред бюрата за обмен на валута светят в червено, а  инвеститорите се питат само един въпрос: повтаря ли се историята? Дали и сега, както по време на голямата азиатска криза в края на 90-те години на XX век, развиващите се пазари попадат един по един в капан?

Кризата започна с новина, което не беше наистина новина. В началото на август американският президент Доналд Тръмп подсили наказателните си мита върху вноса на турска стомана и алуминий. Дори и в най-песимистичния сценарий това би струвало малко повече от 0,04% от глобалната икономическа продукция. Може да се каже, че става дума за дреболия. Независимо от това Тръмп изпрати турската лира в онзи ден към дъното, като привлече вниманието към тази изпаднала в криза страна, на чело на която има деспотичен владетел.  

Така, може би неволно, Тръмп посочи на инвеститорите, че турският президент Реджеп Тайип Ердоган направи своя зет Берат Албайрак министър на финансите през юни, че продължава да говори за лихвените проценти като "за майката и бащата на всяко зло", като по този начин задава курса на решения на централната банка. Увеличение на лихвите при инфлация-беглец? По-добре не. И все пак, само тази стъпка би могла да задържи инфлацията в разумни граници и да накара чуждестранните инвеститори да оставят парите си в страната. До този момент Ердоган не показва готовност за компромис. Централната банка заседава отново на 13 септември. Има висока вероятност и тогава тя да разочарова пазарите.

Турски президент, който е във война с финансовите пазари. Аржентински президент, който иска да направи всичко по правилата и все пак не успява. На пръв поглед може да изглежда странно, че такива различни политически стилове произвеждат един и същ резултат: една поевтиняваща валута. Който иска наистина да разбере всичко това, трябва да разгледа по-дълбоко публикациите, които в момента изпращат банките на своите клиенти. В тях те обясняват кои страни вероятно ще бъдат следващите в списъка на страдащите. И какви са общите проблеми на много различни нововъзникващи икономики.

За инвеститорите са от значение три фактора. Страните, които внасят повече, отколкото изнасят, са изложени на особен риск. Тъй като задлъжняват сериозно към чужди страни, те зависят от това винаги да се вливат нови пари в собствената им страна. Ако случаят е такъв, дисбалансите в търговския баланс не са проблем. Ако обаче потокът от пари секне, страните се натъкват на проблеми. Турция, Аржентина, Бразилия и Колумбия имат висок търговски дефицит. 

И компаниите, които през последните няколко години се увличаха със задълженията си, сега са в светлината на прожекторите. В много държави компаниите са силно задлъжнели в чуждестранни валути. Чуждестранните кредити изглеждаха сладки, когато лихвените проценти в САЩ бяха доста под националното местно ниво. Но сега предприятията са изправени пред сериозни трудности: при сериозно обезценяващите се национални валути те трябва да извадят доста по-сериозна сума на масата, за да изплатят доларовите си заеми. Общо кредитите на компаниите в развиващите се страни в чуждестранна валута, деноминирани в долари, възлизат на 3,7 трлн. долара, показват данни на Института за международни финанси. Два пъти по-висока сума, отколкото тази през  2010 г. Предприемачите в Аржентина, Чили и Турция са особено уязвими. „Ако централната банка в  Турция не предприеме нещо, ни грози вълна от фалити там", твърди експертът по развиващите се пазари на Deka Bank Джанис Хюбнер.

И нации, които попаднат в капана на американския президент Доналд Тръмп, трябва да се пазят. Например удвояването на митата за турската стомана и алуминий бе достатъчно, за да вкара страната в икономически неприятности. По-специално Русия се бори и с тази опасност. Макар че Тръмп и Путин се срещнаха едва преди няколко седмици в Хелзинки, Сенатът заплаши по-късно със законопроект, който може да забрани сделките с руски държавни облигации, а руските банки дори биха могли да бъдат напълно откъснати от долара. Когато проектът стана публично достояние, курсът на рублата се срина.

Още по-властен и опасен за развиващите се пазари от американския президент Тръмп вероятно е друг негов сънародник: Джером Пауъл, ръководител на Федералния резерв на САЩ. Лихвените проценти в САЩ са отново на нива от 1,75 до 2%. Тъй като заради това и лихвените проценти по американските държавни облигации също се увеличават, инвеститорите обмислят по два пъти дали изобщо трябва да поемат риска на развиващите се пазари. Освен това Федералният резерв на САЩ изтегля пари от пазара, като намалява баланса си. Сега развиващите се икономики болезнено усещат, че няма толкова много останали пари за търсене на инвестиционни възможности.

По ирония на съдбата именно родното място на предишната криза на нововъзникващите пазари сега се превърна в примерен ученик - Тайланд си взе поуки от предишната криза и днес има търговски излишък. Тайландският бат се представя по-добре по време на кризата от всяка друга валута на развиващите се пазари.