Бих искал да допълня за аварийните ситуации, защото те са най-голямата тревога, която имаме. Дидие говори за ключовите ни бюджети и т.н. По-голямата част от американското финансиране и средствата, които получаваме, отиват директно за аварийни програми, в хуманитарни здравни операции по цял свят, в различни точки с уязвими и трудни условия. Говорим за порядък от 200 или 100 милиона годишно, което всъщност е най-големият дял финансиране, което получаваме от СЗО за нашите аварийни програми.
Днешните ми тревоги са както за участниците в програмите ни, които Дидие описа, така и за подобряването на дарителската ни база в СЗО като ключов бюджет. За да заместим това животоспасяващо финансиране към хората на първа линия на някои от най-трудните маста на планетата очевидно ще трябва да работим и с други партньори, за да могат тези парични потоци да продължат да текат към нас. Така че това ще има огромни последици в оказването на жизненоважни здравни услуги.