В рекламата, най-важното нещо е как да накараме потребителя да почувства нещо. А в случая, най-важното беше да разберем какво чувстват потребителите. Тук имахме преднина, защото първо можехме да научим много от Китай, а после да видим как се възпроизвежда другаде по света. По същество, това означава, че хората се чувстват под пълна обсада, а когато си под обсада можеш да мислиш само за тук и сега.
Не можеш да мислиш повече от ден-два напред, а интересното е, че въобще не можеш да мислиш за миналото. Ако попитате хората как са се чувствали преди седмица или преди две седмици, те не могат да ви кажат, защото са заседнали в настоящето.
Те изпитват тревога, изпитват самота и имат чувството, че са натиснали „пауза“ и не могат да направят нищо. Ако рекламистите могат да намерят начин да ги накарат да се чувстват сигурни, а не разтревожени, да ги накарат да се чувстват свързани, а не самотни или да им дадат нещо, което могат да правят, така че да се чувстват нужни, това ще е нещо много позитивно и хората ще запомнят как са се чувствали