Пауъл: Икономиката се изправя пред безпрецедентен риск

 

Този икономически спад е различен отпреди. В началото на периода след Втората световна война рецесиите някой път бяха свързани с цикъл от висока инфлация, следван от затягане на монетарната политика от Фед.

По-ниските нива на инфлация от последните десетилетия донесоха поредица от дълги периоди на ръст. Често придружавани от натрупване на дисбаланси с времето.

Например с цени на активите, достигащи непоносими нива или с важни сектори от икономиката, като жилищните имоти, които преживяващи неустойчив бум.

Сегашният спад е уникален, защото се обяснява с вирус и стъпките, предприети за ограничаването на разпространението му.

Този път високата инфлация не беше проблем. Нямаше заплашващи икономиката балони, които предстои да се спукат. И нямаше неустойчив бум, който да премине в спад.

Вирусът е причината, не обичайните заподозрени.

Икономическите реакции бяха навременни и адекватно силни. Но това може би не е последната глава от историята като имаме предвид, че пътят напред е изключително несигурен и подложен на значителни рискове от спад.

Икономическата прогноза не е сигурна и в добри времена.

И днес вирусът поставя нова серия от въпроси.

Колко бързо и устойчиво ще бъде овладян?

Може ли да избегнем нови епидемични взривове с намаляване на мерките за социално дистанциране?

За колко време ще се върне доверието?

И колко ще е нужно да се върнем към обичайните разходи?

И какъв ще бъде мащабът и графикът на изследванията на новите терапии или ваксини?

Отговорите на тези въпроси ще се изяснят с разработката на графика и темповете на икономическото възстановяване.

И след като отговорите в момента не са известни, политиките трябва да имат готовност да решават редица възможни сценарии.

Общите мерки, взети досега осигуриха облекчение и стабилност и ще дадат някаква подкрепа на възстановяването, когато започне.

Но кризата от коронавируса повдига и по-дългосрочни тревоги.

Опитът от миналото показва, че по-дълбоката и по-дълга рецесия може да остави след себе си устойчиви щети на производствения капацитет на икономиката, несъстоятелност на бизнеси и домакинства, които могат да се избегнат, може да тежат върху ръста с години.

Дългосрочната безработица може да навреди или да сложи край на кариерата на работниците, след като уменията им започнат да губят стойност и с прекъсването на професионалните мрежи. И това може да остави семействата с по-голям дълг.

Загубата на хиляди малки и средни компании в цялата страна би унищожила живота и традициите на много бизнеси и общностни лидери. И би ограничила силата на възстановяването, когато започне.

Тези бизнеси са основен източник на създаване на работни места. Нещо, което отчаяно ще ни трябва, след като хората искат да се върнат на работа.