Повечето традиционни авиокомпании ще поемат голям обем нетен дълг, който ще ограничи възможността им да растат бързо след кризата. Понеже ще трябва да се насочат към изплащане на този дълг, без значение откъде е.
По-лошото в случая на Lufthansa е, че ако правителството на Германия поеме значителен дял и глас в управлението чрез място в Надзорния съвет, това дори би тласнало авиокомпанията още по-силно към връщане на този дълг веднага, щом е възможно.
Директорът Карстен Шпор познава ситуацията, защото Lufthansa беше държавна компания в началото на 90-те години. Последиците оттогава може да се усетят и днес. Затова имат хъб в Мюнхен. Не точно икономически оправдан. Lufthansa постави Мюнхен сред глобалните хъбове. Но тази позиция идва от Надзорния съвет и политиците.
Според мен директорът се опасява, че политическите влияния в Надзорния съвет може да не се ограничат с чисто изплащане на дълга, а и с възприемане на мнението на другите акционери, което би могло да създаде конфликт в бъдеще.