Италия ще започне да отваря плавно икономиката си от 4 май.
Правителството на Конте се поздрави с въведените мерки и обяви, че производството и строителството могат да отворят на 4 май, а хората ще могат да посещават семействата си и близките, ако са в същата провинция.
Повечето ограничения остават. Магазините ще са затворени още 2 седмици и баровете и ресторантите ще отворят едва през юни. Италианците ще трябва все още да носят декларации, които да показват на полицаите, за да удостоверят, че имат добри основания да са извън дома си.
Няма да има пътувания между провинциите, освен по работа. Училищата ще останат затворени поне до септември.
Повече от 7 седмици след като Италия въведе едни от най-суровите ограничения в Европа парите най-после започнаха да стигат до компаниите, засегнати от икономическата парализа.
Помощта започна да пристига след като премиерът Джузепе Конте обяви облекчение на някои мерки от 4 май. Но забавянето на парите за компаниите и домакинствата рискува да нанесе още щети за икономиката на Италия, която беше вече отслабена и преди пандемията.
В понеделник, 27 април UniCredit обяви, че Pastifico Di Marino, фабрика за паста ще получи 10 млн евро, за да може да поеме шока и да продължи да работи. Заемът е подкрепен от кредитната агенция на Италия, Sace и е част от пакета гаранции по заеми, обявен през април, основа на плана за стимули на правителството.
Много малките бизнеси като ресторанти и повечето магазини, които трябваше да затворят в началото на март и няма да имат право да отворят до средата на май или по-късно могат да поискат до 25000 евро кредити, изцяло гарантиран от държавата. Intesa Sanpaoplo, най-голямата банка в Италия по пазарна капитализация обяви в петък, че е получила 104000 заявления за такъв кредит, от които е успяла да одобри само хиляда.
Някои банки в Италия се тревожат от ускоряване на процеса на одобрение въпреки държавните гаранции, поради риск от правни проблеми, каза Фабрицио Баласоне, ръководител Структурни анализи в Банко Италия пред законодателите в понеделник.
„Проблемът изисква да се намери баланс между два приоритета – ускоряване на потока ресурси за компаниите, които имат нужда от тях и защита на държавата от високия риск от неплащане на кредитите”.