Нашата цел е да удвоим обичайно осигуряваното спешно финансиране и да го направим при изключително преференциални условия.
Като съществена част от това финансиране ще бъде фактически субсидия.
Предприемаме тази стъпка защото съзнаваме, че много правителства са изправени пред дилемата дали да предоставят на хората помощ, за да оцелеят или да се борят с вируса.
Искаме това да е несъществуваща дилема. Искаме през следващите месеци те да разполагат със съществени финансови ресурси, така че да могат да осъществят подкрепата си за хората, да се борят с пандемията и да подкрепят икономиката.
В много случаи това е неформалната икономика, която се нуждае от подсилена социална предпазна мрежа, която да бъде подсилена, за да помогне на хората.
Ние гледаме на този проблем като на проблем, който трябва спешно да се разреши.
За нас в МВФ, това означава, че за нашите най-бедни членове набираме субсидия, която да покрие техните задължения към МВФ. Това се нарича „Тръст за ограничаване и отстраняване на бедствия“ и получаваме подкрепа от Великобритания, Япония и други държави, така че да можем да направим това, за което говорим, да осигурим помощ в съответствие с нашите ангажименти.
Освен това, ние разговаряме с официалните кредитори на държавите, много от които в Африка.
Ние искаме на тези държави да се даде така нужното време да решат неотложните си приоритети като за период от 1 година преустановят обслужването на дълга си към официалните кредитори.
Поддържам връзка с много от лидерите в Африка, знам колко е важно точно сега да застанем в подкрепа на Африка, да изградим мост над драстичния спад в тяхното икономическо представяне.