Моралната неподготвеност за епидемията, част 1

Да се сетим за лозунга, който чуваме толкова много тези дни: Всички заедно сме в това.

Компаниите го използват като лозунг, политиците призовават с него.

Всички заедно сме в това!

Това сочи към определен морален идеал, който води началото си от споделената ни уязвимост.

Това е момент, в който признаваме взаимната си зависимост един от друг.

Понякога изглежда че сме взаимо-зависими във времена на големи кризи и спешни ситуации като тази.

Но като казвам, че е необходимо да отстъпим крачка назад и да помислим върху формата на социалния и икономическия ни живот заедно, предлагам да се запитаме наистина ли сме всички заедно в това?

Когато помислим за начина, по който организираме икономиката си, когато помислим за хората, дори сега, като нас например, които можем да работим повече или по-малко комфортно за институции у дома, в сравнение с тези хора, които не могат да си вършат работата на лаптоп или пред екран, но са навън и наистина рискуват живота си, доставят стоки, пратки, хранителни продукти, да не споменаваме за здравните специаалисти на фронтовата линия, които рискуват живота си, за да може останалите от нас да не върнат след тази пандемия.

Става въпрос за взаимна саможертва и въпросът е как продължава този дух на взаимна саможертва в социалния и икономическия ни живот като цяло.

Чуйте и другата част на интервюто.