Не можем да имаме здрава икономика, преди да имаме здраво население.
А това зависи от биологията и мерките за обществено здраве, за разумно агресивна стратегия.
Другото, което трябва да се признае е, че този закон, прокаран, както каза Нанси, воден от спешната нужда за облекчения.
Но облекченията не са възстановяване.
И ще имаме много работа като страна, за да тръгнем напред, да върнем икономиката към пълна заетост. И да направим това, което наистина правехме устойчиво преди. Да поддържаме разумен икономически ръст на нива, на които доходите на семействата от средната класа могат да растат.
И ще трябва да вървим към това.
Така че да, хората наистина би трябвало да се гордеят с този закон, но не бива да мислят, че това е всичко.
Помислете за един проблем, който остава.
Почти всеки щат, всеки град в тази страна има балансиран бюджет. Техните приходи ще се сринат заради рецесията, която се задава, защото хората не могат да ходят на работа. И ще имат цял куп разходи, с които да се справят. Или с медицински последствия за общинските болести, за да се справят с всички взаимосвързани последици, например децата ще останат с месеци извън училище.
Това е голям мишмаш. Не му е времето да съкращават разходите.
И все пак те не могат да вземат кредити.
Време е федералното правителство да използва най-добрия кредит на света – това има САЩ. Да го използва, за да помогне на щатските и местни власти да излязат от ситуацията.
Има някакви пари, отделени за това в закона, но те не са достатъчни.
И Конгресът пак трябва да се върне на този въпрос.
Втора част на интервюто на Лари Самърс за Дейвид Уестин от Bloomberg. Чуйте и първата.