ЕС не може да се разширява и задълбочава едновременно

Много неща разделят 27-те страни членки на Европейския съюз през последните години, но един спор обобщава основната дилема в блока, пише Андреас Клут в анализ за Bloomberg.

Става дума за разширяването на ЕС и по-конкретно дали да започнат официалните преговори за присъединяването на Северна Македония и Албания в общността. Но големият въпрос е дали ЕС може да продължи да се разширява и да задълбочава политиките си едновременно.

Ако ЕС продължава да приема нови членове, независимо дали са готови или не, има вероятност общността да стане неуправляема. За това напрежение за първи път стана ясно от изявление на френския президент Еманюел Макрон. Той изненада останалите европейски лидери, когато блокира официалните преговори със Северна Македония и Албания. Тогава германският канцлер Ангела Меркел изрази недоволството си от тези действия, а балканските държави се разяриха.

Сега ЕС се опитва да убеди Макрон да се откаже от ветото си преди срещата на върха на ЕС през март. Първият аргумент зад тези намерения е, че Макрон е несправедлив, тъй като не оценява направеното до момента от двете страни. Албания реформира съдебната си система и предприема мерки в борбата с организираната престъпност. Другата държава дори промени името си, за да удовлетвори друг член на ЕС – Гърция. ЕС бе обещал, че това ще бъде достатъчно за началото на преговорите.

На второ място Макрон бе обвинен, че е стратегически късоглед, точно когато ЕС има нужда да мисли в геополитически план. Русия и Китай вече са удължили пипалата сив  Югоизточна Европа чрез непрозрачни политически сделки за финансиране на пристанища, мостове и жп линии. Ако Балканите се почувстват разигравани от ЕС, те ще избягат в ръцете на незападни автократи.

Всичко това е вярно. Но има и добра причина за противопоставянето на разширяването. То неминуемо се отразява на интеграцията на вече съществуващите страни членки. Съвместната работа бе трудна и през 50-те години на миналия век, когато общността е съставена от 6 страни. С всеки нов член през годините ставаше все по-трудно заради новия език, политическата култура и националните интереси. Това се е усетило най-силно след 1973 г., когато се присъединява Великобритания, а впоследствие и със северното и средиземноморското разширяване.

Спорът става най-силен около двете източни разширявания през 2004 г. и 2007 г. Тогава са използвани същите аргументи, каквито има сега. Неприемането на посткомунистически държави би било грешно в геополитически план, тъй като така ще останат в сферата на влияние на бившите си руски потисници. И би било несправедливо спрямо народи, които дълги години са се борели за свободата си.

Но някои страни членки като Полша винаги са се противопоставяли на многопластов ЕС, тъй като са се притеснявали да не се превърнат във второкласен и периферен член. Също така Варшава твърди, че се притеснява от предаването на прекалено голям суверенитет на Брюксел. Но този избор идва с членството в ЕС.

Така че нека европейският клуб е по-гъвкав с различни видове членство. С различните нива идват различните права, задължения и нива на интеграция. Ако страна отказва да приеме своя дял бежанци, то ще получава по-малко от европейския бюджет. Ако страна не вярва във върховенството на закона, то тя ще загуби своя глас в Брюксел.

Това е единственият начин ЕС да се задълбочава и интегрира едновременно. Кой знае? Може в подобен ЕС Великобритания ще иска да се присъедини някой ден.