Опасното неравенство в сферата на иновациите

Трудно е да се надцени потенциала на дигиталните технологии, създавани в услуга на икономиките по света. Те правят информацията по-опростена, бърза и полезна, което поражда огромни възможности за междурегионалното сътрудничество и разпространение на знания. 

За съжаление обаче иновациите засега все още са силно концентрирани в регионален мащаб, става ясно от материал, публикуван в германското издание Makronom. Насочени са в няколко по-големи градове и прилежащата им среда. Те са локации на най-добрите изследователски институции и големи концерни. По-малките градове и селски райони, както и по-големият брой предприятия обаче продължават да изостават. По всичко изглежда, че дигитализацията изостря ситуацията. Това сочи ново проучване на фондация "Bertelsmann" и на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).

Неравенството се увеличава - въпреки или поради цифровизацията?

Досега очевидно не е било възможно да се създаде важна предпоставка за разрастване на иновациите и производителността и извън големите градове.

В много държави възникват рискове, на които следва да се обърне внимание. Една десета от градовете с развита икономика и прилежащата им среда (функционални градски зони) в 30 държави, попаднали в проучване на ОИСР, обхващат две трети от всички заявки за патент на продукт, което е и критерият за иновации.

Само в петте водещи града - Токио, Сеул, Сан Франциско, Осака и Париж, са регистрирани 22% от всички патенти в държавите, включени в изследването.

Очевидно е, че водещите икономически региони са лидери в развитието на иновацииони продукти и процеси.

Като цяло изглежда, че само големите градове са използвали новите технически възможности, за да направят обмена по-малко капиталоемък и по-ефективен. Технологичният прогрес може да доведе до увеличаване на преимуществата на мегаполисите, показват резултатите от изследването. Всъщност процесите на концентрация на иновациите са сравнително ясно видими в онези сектори, където дигиталните технологии все повече се използват. По-големият брой на заявките за патент в големите градове от ОИСР попадат в областта на информационните и комуникационните технологии (ИКТ сектора), биотехнологиите и медиите.

От една страна, те имат необходимата инфраструктура: медицинските изследвания са съсредоточени в болнични заведения. Бизнес инкубатори и венчър капиталисти, бизнес консултанти и опитни юристи също са позиционирани в големите градове.

Този кръг се дооформя и от наличната работна сила, добрите транспортни връзки и атрактивността на градовете като културни центрове. Въпреки че усъвършенстваните технологии за виртуална комуникация могат коренно да променят сътрудничеството в бъдеще, възможността за директен обмен в даден град играе важна роля поне до сега. Той създава социална близост и доверие, които трудно могат да бъдат постигнати чрез видео чат. В рамките на подобни условия може да възникне устойчив цикъл на по-високи заплати, по-квалифицирани специалисти, ускорена иновационна сила и нарастваща производителност, което да липсва в останалите региони. Резултатът от това би довел до задълбочаване на неравенствата между доходите в големия град и в останалата част от страната.

Общо социално предизвикателство

Политиците и бизнесът трябва да предприемат мерки в тази ситуация. Данните показват, че цифровизираната икономика не е достатъчно приобщаваща и не позволява на по-голям брой хора да се възползват еднакво от нея. Икономическата и социална устойчивост в тази страна, както и в изследваните страни от ОИСР, ще зависи силно от това дали разликата между регионите се увеличава.

Една от най-важните задачи в политиката за иновации е да подпомогне засегнатите райони, компаниите да са поставени при равни условия и да не изпаднат от екосистемата.

Глобализацията бе един от фундаменталните двигатели на икономически растеж. Но все по-трудно се получава да се генерира равномерен растеж в развитите държави.

Съществуват възможности за политиците да направят финансирането за иновации по-ефективно и да намалят концентрацията в по-урбанизираните райони. Един от начините е например умелата специализация в абсолютно неразработени или слабо заети ниши. Предимствата на даден регион трябва да бъдат идентифицирани и използвани по предназначение.

Това може да помогне на проблемните региони. Активната икономическа политика би могла да предостави данъчни преимущества за малките и средни предприятия (МСП) и да направи дейността на компаниите по-ефективна. Кооперативните проекти, мрежите и клъстерите биха улеснили компаниите в процеса по рисково инвестиране. Също така е необходима децентрализация - да се уравновеси съотношението между център и периферия, било то чрез подобрени, справедливи концепции за мобилност или разширяване на цифровата инфраструктура, за да се осигури достъп до данни и знания навсякъде по веригата.

В проучването е отправен специален призив към самите компании: за да бъдат по-иновативни, те трябва да инвестират повече в изследвания и разработки; в софтуер; бази данни и в уменията на служителите си - накратко: в капитала на знанията си. Това е от спешна необходимост за една компания и е толкова важно, колкото и реалният капитал.