Някога Кашмир беше най-опасното място на света. Оспорван между ядрените сили Индия и Пакистан, този отдалечен хималайски преден пост е единственият индийски щат с преобладаващо мюсюлманско население. Преди на власт да дойде сегашният премиер Нарендра Моди, изявен националист, напрежението в Джаму и Кашмир (както е официалното название на този щат) спадаше. Терористичните нападения бяха намалели, туризмът вървеше нагоре и ситуацията изглеждаше под контрол. Всичко това сега е минало, пише списание National Interest.
В понеделник правителството на управляващата партия Бхаратия Джаната (BJP - от която е и Моди) предприе драстична мярка и отмени конституционно гарантираната автономия на Кашмир. Също така беше обявен и план за разделяне на Кашмир и понижаване на статута му от пълноправен щат на присъединена територия под федерално управление. Там бяха разположени повече от десет хиляди войници, интернет достъпът беше спрян и водещи политици от Кашмир бяха поставени под домашен арест. Сега сепаратизмът, който набра скорост след период на относително спокойствие, е готов да избухне.
Преди BJP и Моди да дойдат на власт, участието на Кашмир в индийската политика се покачваше, както и туристическите пътувания. Само 135 души загинаха в престрелки през 2013 г., драстичен спад в сравнение с 3073 през 2003 г. Но през изминалата 2018 г. броят на убитите нарасна до 451 жертви (най-висок за последните десет години), броят на членовете на бунтовнически групировки се увеличи четири пъти и регионалното правителство изпадна в колапс, което доведе до директно федерално управление за щата. През февруари тази година първият от 14 години атентат с кола бомба уби 41 индийски войници. На парламентарните избори през май Кашмир беше единственият щат с под 50% участие в гласуването, а в някои окръзи броят на гласувалите беше в едноцифрени числа.
Корените на този конфликт са дълбоки и започват още преди разделянето на Индия и Пакистан от 1947 г., като оттогава са оставили дълбок отпечатък в регионалното военно напрежение между двата съседа, водили три кръвопролитни войни в последните 70 години. Пакистан има своя дял в кашмирските престрелки и убийства, като финансира сепаратистите и тайните му служби ги обучават. Много терористи намират сигурно убежище в Пакистан след нападения, извършени в Индия, а религиозни групи, подобни на талибаните, набират младежи, готови да станат част от джихада. Всички те са замесени в отвличания на самолети, атаки срещу индийския парламент и отвличания на американски и европейски туристи.
Преди 2014 г. вътрешната нестабилност в Пакистан и ислямистките групировки на родна почва бяха основното главоболие на армията и местните сили за сигурност. След това, тези вълнения утихнаха и армията утвърди хватката си върху пакистанската политика, което накара много пакистански бойци да потърсят цели през границата, в индийски Кашмир. Така отношенията между двете страни, винаги обтегнати, отбелязаха бързо влошаване.
Демократичното управление на Индия е само фасада в Джаму и Кашмир, където хората често са в клопката между правителствени войници и сепаратистки бойци. Кашмир няма правителство за повече от година и правителството в Делхи наскоро забрани две политически партии като сепаратистки. Чуждестранни журналисти имат нужда от специално разрешение, за да попаднат в Кашмир, а паравоенни про-индийски групировки са натоварени с полицейски и военни функции с далеч по-малки ограничения отколкото редовната армия и полиция. Реториката на правителството в случая също налива масло в огъне, след като назначения от Моди главен министър на най-многолюдния индийски щат описа мюсюлманите като „двукраки животни“, а новият вътрешен министър на Индия наскоро нарече мигрантите от Бангладеш (също изповядващи исляма) като „термити“. Снимки на индийски войници, които влачат тела на убити бунтовници, или завързали кашмирци като живи щитове за колите си, също предизвикаха гняв и омраза.
Отмяната на автономията на Кашмир засилва позициите на сепаратистките движения и отслабва тези на умерените политици. Това със сигурност и ще налее вода в мелницата на агресивно настроени пакистански политици, като остава въпросът – това ли е крайната цел на Моди, или той планира някакъв тактически ход, в който да извлече краткосрочни дивиденти? След атентата с кола-бомба през февруари, Индия бомбардира лагери на пакистанска територия, Пакистан отговори и свали няколко самолета, а двете ядрени сили застанаха на прага на поредна война помежду си. Според поддръжници на BJP и Моди, само твърда ръка ще смаже тероризма в Кашмир. Те цитират подкрепата от САЩ, които остро осъдиха атентатите от февруари и сега мълчат по въпроса за отнетата автономия, както и промяна в поведението на Китай, който позволи ООН да сложи предводителя на групировката Джаиш-е-Мохамад в списъка на терористите. Това се случва след години наред в които Китай налагаше вето на решения в Съвета за сигурност, които можеха да са срещу Исламабад.