Проектозаконът за държавния бюджет стана повод за оживена дискусия между експертите, както и за сравняване на прогнозите им за следващата година. Както Bloomberg TV Bulgaria информира, проектът, одобрен от кабинета предвижда дефицит от 2% от БВП и нови емисии на държавен дълг от 5.3 млрд. лева.
Председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев изрази обобщената прогноза на членовете на бизнес организацията за значително по-нисък ръст на БВП - 1.3-1.5% на фона на прогнозираните от МФ 2.5 процента. За това, по думите му, влияят повишените цени на електроенергията за бизнеса.
Други фактори, които не са отчетени при прогнозирането на растежа, са "прекомерната административна намеса на пазара на труда с този рязък скок на МРЗ, административно покачване на минималните осигурителни прагове, както и опит за въвеждане на нови данъци".
Васил Велев: Кога ще имаме излишък, ако при ръст на БВП имаме дефицит?
Според финансиста Емил Хърсев винаги досега, когато някой е прогнозирал ръст на БВП, по-нисък от бюджетната прогноза, е грешил. Очертава се "ясна традиция работодателите да плачат по сектори", каза той, като даде за пример хотелиерите. Икономиката дълго стоя на това депресивно ниво и очакванията са, ако се задържи ситуацията на европейския пазар, да имаме дори по-голям растеж от тазгодишния (вероятно 2% през 2015 г. - б.р.)
Калоян Стайков: Бюджетът си крета горе-долу в същия формат, какъвто беше и 2008 г.
Калоян Стайков от ИПИ коментира: Това се очертава като някаква традиция на нашия бюджет. Той има добри страни, но те винаги са в сянката на някои лоши неща. Например, имаме данъчна стабилност, но имахме и няколко години на политическа нестабилност, която изяде предимствата на това. За новия бюджет той каза, че не се отличава с някаква особена визия от страна на управляващите за това, какво искат да постигнат с този бюджет, а по-скоро е израз на правилото "Шом работи, не го пипай". Той коментира още, че има твърде много дискреция при управлението на бюджета и това, което ще се обсъжда през следващия един месец изобщо няма да е бюджетът, който ще се изпълнява през следващата година. "Подходът се запазва същият - ще вземем по малко оттук и оттам и ще закърпим положението до следващата година. Без ясна визия и без в бюджета да си проличат реалните приоритети на това правителство."
Но според Хърсев има идея в бюджета. По думите му усвояването на еврофондове е бюджетният приоритет, като оставим класическите болници теми като здравеопазване, образование, силови ведомства и т.н.
Емил Хърсев: Целта е да се усвои максимума от наличните еврофондове, поради което са предвидени максимално съфинансиране за инвестиционни проекти.
Събеседниците се съгласиха, че силовите ведомства са финансирани повече от останалите.
Емил Хърсев коментира и темата за новия държавен дълг. Тези 5.3 млрд. лв. не са нов дълг, а нови емисии, подчерта той. Новият дълг е, да речем, 2 млрд. лева, а останалото е рефинансиране на стар дълг. За рекапитализация на банките няма предвидено нищо. Освен това по света рекапитализация на банките се извършва с други инструменти, които са гаранционни. Той твърди, че е нормално парите за КТБ да ги няма в бюджета и оспори "тази абсурдна рекласификация на Евростат на дълговете на ФГВБ като държавни", имайки предвид, че европейската статистическа служба отчете дефицит от 5.8% от БВП за 2014 заради Фонда за гарантиране на влоговете. Васил Велев обаче направи уговорката, че освен за падежи, част от сумата (в неясен размер) е за рекапитализация на банки.
Чуйте още за предимствата и недостатъците на българската икономика във видеото