Кевин Калахар е карикатурист, специализиран в политическата сатира и социалните проблеми. Работи за сп. „The Economist“ от 1978 г., когато става неговият първи щатен карикатурист за 145-годишната история на списанието. Подписва творбите си с артистичния псевдоним КАЛ. КАЛ работи и за в. „The Baltimore Sun“ от 1988 г. За изданието той рисува над 4000 илюстрации, докато продължава да представя и по две седмично за сп. „The Economist“.
Има над 8000 публикувани карикатури, сред които повече от 140 корици на списания.
Негови произведения са публикувани в над 100 издания по света, сред които вестниците „Le Monde“, „Правда“, „Der Spiegel“, „The New York Times“, „Time“ и „The Washington Post“.
Завършва Харвард през 1977 г.
Докато 2018 г. се открои като черна в историята на световната журналистика, все повече се дискутира бъдещето на тази професия. КАЛ смята себе си за „щастливец“, защото е имал късмета да работи на места, където се е чувствал свободен да се изразява. Все пак признава, че е получавал и заплахи. Ето какво каза той специално за Bloomberg TV Bulgaria.
Кал, защо карикатурата може да причини неприятности?
Политическите карикатури заемат много специално място в света на журналистиката, защото ние сме журналисти, но освен това коментираме. Също така използваме хумора, което също може да ти навлече неприятности. Служим си със сатирични коментари, хумор и изображения. Всяко едно от тези неща разстройва хората, но когато ги обедините, се получава лесно възпламенима комбинация.
Освен това правим карикатури на известни личности. Проблемът при изобразяването на лица на известни, влиятелни хора в карикатура е, че те го приемат лично и се обиждат, защото в изображението се осмива една от най-ценните им принадлежности – лицето.
Затова, ако правиш карикатури на влиятелни хора, те мислят, че ти си техен заклет враг и започват да те на наблюдават много, много внимателно. Част от причините да мразят нашите произведения е не само това, че лицата им са осквернени, а и те знаят, че хората им се смеят. А смехът е могъщ. Всеки, който чете това интервю, разбира, че, ако някой му се присмива, боли. Така че политиците, които имат власт, намират това за особено язвително и искат да се разправят с него. И това е част от причините защо карикатурата, що се отнася до свободата да се изразяваш, е обикновено първото нещо, което убиват дошлите на власт авторитарни лидери.
И се занимавате с това вече 40 години?
Да, 40 години.
Какви проблеми срещате Вие и колегите Ви днес?
За известно време бях президент на международна група за човешките права на карикатуристите и имахме хора, които бяха вкарани в затвора, измъчвани и убивани, заради работата си. Аз съм благословен, аз съм изключителен късметлия, защото работя с две големи издания – "The Economist", което е базирано във Великобритания, въпреки че се чете по целия свят, и "The Baltimor Sun" – вестник, чиято редакция е в САЩ. Работя и за организациите, но и в държавите, където представата за карикатурата като свободна форма на изразяване е приветствана. Хората ги обожават! Тези изображения често са най-гледаните в един вестник или уебсайт.
Защо според Вас е така?
Ами, защото са ти необходими само 5 секунди, за да ги прочетеш. А има шанс и да се разсмееш. Но ще те помоля мислено да се върнеш назад във времето, когато си била на 12 години. Не, дори още по-назад. Припомни си времето, когато си била на 6. Защото на 6-годишна възраст всеки рисува. Била си художник-аниматор на 6-годишна възраст! И си се опитвала да уловиш в линии сложния свят. Има нещо много непосредствено в това. Затова всеки път, когато някой види такова изображение, той вижда отпечатъка на друга личност, която в по-ранен живот той би могъл да бъде. Всеки може да се идентифицира с карикатуриста. Освен това карикатурата може да го накара и да се смее.
Кои са най-големите предизвикателства пред професията в настоящето?
Трудни времена са. Всички усещаме как в много страни по света както и между отделни страни и континенти тектоничните плочи се разместват. Историята се твори пред очите ни. Не знаем къде ще приключи всичко това. Тези дни в историята ни създават много тревога, защото хората са несигурни какво ще стане утре. Когато хората са разтревожени, стават по-чувствителни и заемат отбранителна позиция. А когато си карикатурист и засягаш теми, по които хората са доста чувствителни, те реагират.
Понеже ние боравим с хумора, правим си шеги с хора и засягаме такива теми, получаваме много реакции по отношение на работата си. Понякога реакциите могат да бъдат под формата на физически заплахи. В наши дни в САЩ, където живея, имаме толкова много оръжия. Нужен е само един ядосан човек с оръжие, за да създаде много проблеми. Така че предизвикателствата са комбинация от напрегнатата политическа среда на много места, както и хора, които чувстват, че имат още по-голяма възможност да дадат ответен отговор, насърчени от социалните мрежи. Това за карикатуристите и всички други публични личности, особено онези, които използват хумора, означава, че могат да станат голяма мишена.
Бил ли сте заплашван някога?
Бил съм, но в сравнение с други журналисти моите истории бледнеят. Затова не искам да споделям моя опит понеже няма място за сравнение. Онова, от което се страхувам, е, че следващата история може да се случи на мен. С всяка моя карикатура мога да ядосам някого. Имал съм хора, които са ми били бесни, защото не харесват начина, по който съм нарисувал носа на някого! А, ако хората са обидчиви, те правят глупави неща, дори за дреболии.
А защо твърдите, че карикатуристите са първите, които си навличат проблеми в дадена медия?
Предполагам поради две неща. Първо, карикатурите имат почти мигновен ефект и хората ги асимилират много бързо. Освен това са и достъпни за всеки. Затова, ако имате 1 милион хора, които видят дадена карикатура, има шанс поне един от тях наистина да се разгневи. Но хората стават доста раздразнителни и когато почувстват, че се присмивате на някого, когото те подкрепят. Не само влиятелните хора се чувстват засегнати, а и поддръжниците им. Те го възприемат като обида.
Опитвате ли се да поддържате баланс в творбите си? Например, да не ядосвате определени групи чак толкова, да не прекрачвате определена граница?
С моите карикатури винаги се опитвам да изразя политическа позиция. Затова не съм чак толкова в бизнеса с това да ядосвам хората. Опитвам се да представя информация, която да накара хората да се замислят. Казвам на всички, че съм карикатурист, но не се опитвам да разсмея хората, а да ги накарам да мислят. И понякога, ако раздразня прекалено много хора, тогава произведението ми е провал, защото от емоцията хората спират да мислят. Искам да предизвикам дори онези, които не са на едно мнение с мен.
Така или иначе карикатурата винаги предизвиква реакции. Винаги има хора, които са ядосани и ти нищо не можеш да направиш. Когато говорим за баланс, аз не се опитвам да направя равен брой изображения против тези и онези хора. Винаги рисувам от моята перспектива, моята собствена гледна точка. Вярвам, че съм и въздействащ коментатор. Не можеш да залагаш на едно и също нещо през цялото време. Ставаш предсказуем, хората спират да те слушат и накрая рисуваш за себе си.
Искам да работя така, че, дори хората, които са на различно мнение, да искат да видят рисунката ми, защото смятат, че могат да научат нещо, защото е интересна или забавна. Искам да изненадвам аудиторията. Затова трябва да си атрактивен, ако искаш да имаш дълга кариера в този бизнес. Занимавам се с това 40 години, публикувал съм 8000 карикатури. Ако искаш нещо подобно, трябва да си добър в пресъздаването на истории и да достигаш с тях до всеки – не само до онези, които ще се съгласят с теб. Достигането на хората, с които сте единомишленици, е лесно. Да привлечеш и хората, които са на различно мнение – това е предизвикателството.
Имал ли сте морални дилеми в работата си?
Винаги имаш. Има дилеми, които решавате групово, и други, които са по-сложни. Трябва да разгранича двете заради моя късмет. Работата за толкова изтъкнати издания, които ми дават неограничена свобода, прави тези дилеми по-безпроблемни за мен. Някои хора са притискани в ъгъла и им казват: “Не можеш да правиш това и онова”. Така понякога трябва да вземат решения против собственото си мнение. Аз съм щастливец, мога да се изразявам свободно. Но трябва да ви кажа, че с повечето свобода, идва и по-голямата отговорност. Така че съм твърдо решен и не правя карикатури, които са сексистки или расистки. Искам да правя карикатури, които са журналистически обосновани и са основани на неопровержими факти. Този тип предизвикателства са трудни. Трудно е да бъдеш добър журналисти, особено с кратките крайни срокове. Но за привилегията да мога да върша работата си, аз съм благословен.
Кое от Вашите произведения има най-голям обществен отзвук?
Мое произведение, което е най-популярно, не е полемично. Става въпрос за изображение, което показва целия дух на лудостта на фондовата борса във финансовия свят. Нарисувах го през 1989 г. То е навсякъде – в учебници, върху чаши, върху уолпейпъри. Темата е за лудостта на хората по парите, така че е общовалидна.
Но впоследствие направих някои карикатури, засягащи местни теми, за “Балтимор Сън”. Когато правиш такъв тип карикатура, хората я гледат. Някои от тях са много популярни.
Автор: Кевин КАЛ Калахар, http://kaltoons.com/
Коя е любимата Ви?
Проблемът е там, че когато рисувам карикатури, гоня краен срок. Това означава, че, ако разполагах с някой друг час допълнително, може да я направя по-добре. Така че всеки път, когато погледна моя рисунка, аз виждам проблемите в нея и ми се иска да коригирам нещо. В този смисъл рядкост е да намеря такава, че, ако можех да я нарисувам отново, да не мога да я направя по-добре. Но се случва от време на време.
Имам много силна творба, рисувана през 1989 г. Беше за Южна Африка. Тя е много изчистена – няма текст и беше за края на апартейда. Бялото правителство беше в последните си дни. Все още се опитваше да се задържи на власт, но всеки в света знаеше, че историята се обръща против него. Изображението е с бял човек, който се опитва да боядиса пода с бяла боя, докато навсякъде около него има черни ръце, боядисващи с черно. Знаех, че ще бъде завладяващо и беше наистина хубава, изчистена рисунка.
Автор: Кевин КАЛ Калахар, http://kaltoons.com/