Какви са предизвикателствата през Западните Балкани за интеграция ЕС

Заради етническо напрежение, неразрешени гранични спорове, ширеща се организирана престъпност и растящо руско, турско и китайскo влияние в региона Западните Балкани се превръщат отново в едно от най-належащите предизвикателства за Европейския съюз (ЕС) в областта на сигурността. Но дали съюзът има стратегическия капацитет да се справи с него?

През по-голямата част от последното десетилетие Западните Балкани не бяха в центъра на вниманието на ЕС. С края на войните, последвали разпадането на Югославия, и вътрешните предизвикателства, пред които беше изправен съюзът, усилията за стабилизиране на региона чрез привличането му в орбитата на ЕС бяха замразени. Но срещата на върха в София тази седмица между лидерите на съюза и на Западните Балкани, която е първата от 2003 г., е косвено признание, че липсата на внимание е било грешка, пише Wall Street Journal, цитиран от Investor.bg.

Очаква се на срещата на върха Брюксел да предложи пари в подкрепа на изграждането на инфраструктура и транспортни връзки за съживяване на окаяната икономика на региона. Голяма част от средствата бяха обещани преди това и сумите са малки в сравнение с щедрото финансиране, предоставено на бедните страни, които са част от блока.

Ключовият елемент в усилията на Брюксел за стабилизиране на региона винаги е бил размахването на възможността за членство в ЕС, както когато отвори вратите си за страните от Централна и Източна Европа.

Съюзът ускори преговорите за членство със Сърбия и Черна гора, които според него могат да доведат до присъединяването им през 2025 г. Процесът с Албания и Македония може да започне скоро. Но има три причини предложението за членство в ЕС да не проработи в Западните Балкани.

Първата е свързана с настояването на съюза страните кандидатки за членство да уредят неразрешените си гранични спорове преди присъединяването си. Това отразява лошия опит на ЕС с Кипър, Словения и Хърватия, които внесоха граничните си спорове в съюза.

От всички гранични проблеми на Балканите най-неотложният и труден проблем е свързан със статута на Косово, което обяви независимост от Сърбия през 2008 г. ЕС даде ясно да се разбере, че Сърбия не може да се присъедини, докато не нормализира отношенията си с Косово. В действителност това ще наложи признаването на независимостта на Косово от Сърбия.

Но споразумение за бившата сръбска провинция изглежда по-малко вероятно от всякога. Сръбският президент Александър Вучич започна миналата година национален диалог с цел да подготви сръбските избиратели за компромис. Но САЩ и повечето европейски правителства изключиха възможността за преначертаване на границите на Косово по етническите линии, както иска Белград. Те твърдят, че трайно решение е свързано със създаването на мултиетнически държави, които спазват правата на малцинствата.

В същото време засега Косово не е създало асоциация на общините с преобладаващо сръбско население, както изисква Брюкселското споразумение, постигнато с посредничеството на ЕС през 2013 г. Ако Прищина не се справи с този въпрос, трудно може да бъде осъществен напредък по споразумение с ЕС, дори ако Белград бъде убеден да отстъпи по въпроса за границите.

Какви са вторият и третият проблем вижте в продължението на анализа в Investor.bg!