Арабските кланове в Германия – истинска напаст

Престъпните кланове от етнически араби, кюрди или турци се превръщат във все по-голям проблем за Германия - и най-вече за столицата Берлин. Получилият много високи оценки телевизионен сериал „Пет блока" по въздействащ начин описва престъпно възпаление, което създава в столицата един такъв клан, състоящ се от някогашни бежанци от Ливан. Проблемът вече е хроничен и заплашва да се превърне в национална опасност, ако веднага не се вземат твърди мерки, твърди най-известният експерт по темата. Ралф Гадбан сам е родом от Ливан и десетилетия наред се занимава с проблемите, които създават т.нар. кюрдско-ливански кланове. Наскоро той публикува и книга под заглавие „Арабските кланове. Подценяваната форма на организираната престъпност". По този повод с него разговаря Райнер Бургер от Frankfurter Allgemeine Zeitung.

Ралф Гадбан твърди, че ключова роля за възникването на престъпните кланове играе етническата група на т.нар. мардинци. Това са арабскоезични хора от турската провинция Мардин в Анадола, преселили се през 1940-те в Ливан, част от които са приети в Германия като бежанци от гражданската война в Ливан през 1970-те и 1980-те години. Смята се, че най-голямата общност мардинци в Европа живее в Берлин – около 8000 души. В Ливан те били в много тежко положение, на най-ниското социално стъпало, така че пристигайки в Германия, първоначално се чувствали много благодарни и щастливи, разказва Гадбан. После обаче постепенно се оказало, че нямат право да работят и да получат право на постоянен статут в тази страна, което тласнало мнозина от тях по наклонената плоскост на престъпността.

„Започна се през 1980-те години с грабежи в супермаркети. Тази тенденция се усили от само себе си и през 1990-те години между отделните кланове вече се водеше криминално съревнование: кой ще бъде най-сплотен, кой ще извърши най-много обири. С течение на годините нарасна и „професионализмът" на престъпните банди. Днес те вече печелят милиони с грабежи, наркотърговия и проституция, като в престъпния бизнес участват вече няколко поколения, които постепенно разширяват дейността си и в посока пране на пари. В същото време те „доят" и социалната държава: 90% от членовете на клановете в Берлин официално се водят безработни и получават помощи, които те смятат за нещо като полагаща им се „основна заплата".

С други думи, те са на издръжка на обществото, което в същото време експлоатират. Все по-силно се усеща презрението им към това общество, което те смятат за слабо, след като им позволява да си разиграват коня. За тях всички извън клана са врагове. Те мразят своите жертви и вече презират всичко германско. (…) Клановете се чувстват всесилни. Те са прекрачили всички граници и преминават в открито настъпление срещу правовата държава. Типичен пример е опитът да бъде освободен един член на клановете, арестуван по подозрение в грабеж. През миналата година бяха осъдени шестима представители на клановете, нанесли тежък побой на полицаи, но наказанията бяха смехотворно ниски и под гаранция."

Според Гадбан властите пипат с кадифени ръкавици, защото изпитват панически страх да не ги обвинят в расизъм. И дори непрекъснато се води дискусия дали е редно да се говори за „кланове", защото това понятие било дискриминиращо. Експертът твърди, че идеята за мултикултурност сериозно пречи на властите да си вършат работата както трябва. Той обяснява още, че всъщност жертви на клановете са и част от техните собствени членове, които са се превърнали почти в пленници и не могат да се освободят от престъпната хватка, за да започнат някакъв нормален живот.

„Защото така наречената „семейна чест", която е поставена над всичко друго, не им позволява да се измъкнат. (…) Жертва номер едно са жените. Когато някоя жена се опита да се откачи от клана, нейните мъжки родственици – баща, братя, съпруг – с насилие я връщат в „правия път". Несвободата на жената е ключов елемент във властовата структура на клановете. За да се укрепи тази структура, младите момичета от рано биват омъжвани за някой братовчед, след което трябва да раждат деца, по възможност много деца. Семействата с по 9-10 деца там са нещо обичайно."

Ралф Гадбан обяснява, че клановете използват своя бурен демографски ръст като силов инструмент срещу властите и понякога дори открито заплашват, че полицията не може да спечели битката, защото „ние сме много". Според експерта, те са наясно, че силите на реда не разполагат с достатъчно ресурси, че са ограничени от политическите изисквания и от стремежа към максимална толерантност, а това прави клановете особено нагли. Ето и неговите препоръки:

„Полицаите трябва да бъдат добре обучени и да демонстрират сила, ако искат да се наложат в уличната битка. Едно от най-силните оръжия на клановете е тяхното поведение на „глутница". Когато се намеси полицията, те за броени минути могат да мобилизират целия род, ето защо полицията трябва да пипа много здраво при всеки опит да бъде блокирана работата ѝ."

По-нататък в интервюто Ралф Гадбан обяснява историческия произход на този кланов манталитет:

„В архаичните общества, откъдето произхождат мардинците, кланът винаги е бил защитна система срещу произвола. Но в правова държава като Германия вече няма нужда от подобна защитна система. Тъй че става дума за нещо съвсем друго – за престъпна кланова система. Архаичните кланови структури целенасочено се трансформират в организирана престъпност. И се стабилизират благодарение на перспективата за печелени на безкрайно много пари, която обещават. Всяко подкопаване на семейната солидарност застрашава престъпния бизнес, така че укрепването на единството е една от най-важните задачи. От това следва, че единственият начин да се овладее положението, е да бъдат разбити клановите структури. Клановете ще се разпаднат в мига, когато бъде разбит техният „бизнес-модел". А това е вече първата стъпка към интеграцията на тези хора в германското общество".