Има ли FairPlay при произведените в Бангладеш тениски?

Нашир Уддин Миа е наистина много горд с мерките за безопасност в своята фабрика за текстил. За по-малко от минута работниците му могат да напуснат сградата при учение за пожар, казва бизнесменът. В One Composite Mills, на 30 километра северно от столицата на Бангладеш Дака жените и мъжете шият тениски и други дрехи за клиенти от цял свят.

Наистина ориентацията е лесна дори за тези, които посещават за първи път завода. Стрелките, боядисани на пода, насочват към изхода, плановете за евакуация висят на стълбището, а пожарогасителите са по стените. На таблата са закрепени знаци, които показват гореща линия за оплаквания при липса на сигурност.

Преди пет години, на 24 април 2013 г., когато осеметажната фабрика Rana Plaza се срина в покрайнините на Дака и погреба над 1100 души, светът научи, че в текстилната промишленост в Южна Азия цари напълно различна ситуация.

За експерта по текстил на Greenpeace Кирстен Броде катастрофата представлява повратна точка, която е променила възприятието на много германски и европейски потребители, пише в свой анализ dpa-AFX. „Внезапно можехте да видите колко скандални са производствените условия в текстилната индустрия", казва тя. „След това вече не беше възможно просто да се извърнеш настрана“.

Малко след нещастието повече от 200 чуждестранни компании, произвеждащи дрехи в Бангладеш - включително много европейски, подписаха споразумение с местните профсъюзи за противопожарна безопасност и сигурност на сградите. Между другото това доведе до проверки в повече от 1800 фабрики, били са отстранени много дефекти, а някои фабрики - затворени.

Сиддикур Рахман, ръководител на асоциацията на текстилната индустрия BGMEA, подписа споразумението, въпреки засиления натиск от страна на клиентите и регулаторите. Той вече може да се похвали с някои успехи. Рахман разказва с удоволствие, че в неговата индустрия повече няма детски и принудителен труд, за сметка на това обаче са налице спринклерни системи и противопожарни врати. Седем от десетте най-екологично чисти фабрики в света са в Бангладеш. „Сега можем гордо да кажем, че нашите заводи са най-безопасните в света".

Приходите от износа на текстилната индустрия - от които икономиката на страната, една от най-бедните в света, зависи в голяма степен, ще се повишат според Рахман през тази година с десет процента до над 30 млрд. долара (около 24 млрд. евро).

И представителите на служителите виждат напредък, като например значителния спад на пожарите. Но това не е достатъчно, казва синдикалният лидер Амирул Хаке Амин. Служителите на много подизпълнители все още са принудени да работят извънредно. А с минималната заплата за текстилни работници от 5300 така на месец (около 51 евро) не може да се преживява, „дори и ако нямате семейство".

Правителството и работодателите, от друга страна, посочват огромния натиск върху цените от страната на западните индустриализирани страни. Големи клиенти, като Primark, Aldi, Lidl, Kik и H&M, натискат надолу цените, казва собственикът на фабриката Миа.

В същото време освен заплатите растат и цените на горивата и природния газ. Така компаниите трудно регистрират печалба. Ако един потребител на Запад консумира само две, вместо три бири, според Мита той може да си позволи да похарчи още един долар за риза. „Никой потребител няма да обеднее, ако трябва да плати още един долар за дреха“, казва той с горчивина в гласа.