Петролният проблем, за който (почти) никой не говори

В момента светът има повече от достатъчно петрол, за да задоволи нуждите си. Всъщност има твърде много, поради което ОПЕК прехвърля част от излишъка от суров петрол в складове по целия свят. В допълнение Международната агенция по енергетиката (МАЕ) изчислява, че петролният пазар ще остане в същото положение поне до 2020 г., въпреки че търсенето вероятно ще продължи да расте силно.

Съществува обаче и нарастваща загриженост, че след 2020 г. петролната индустрия може да не е в състояние да се справи с продължаващото нарастване на търсенето, защото не реинвестира достатъчно пари в дългосрочни проекти. Това може да доведе до значителен недостиг на доставки, което може от своя страна да доведе до значително увеличение на цените на петрола през следващите години, пише в свой анализ за The Motley Fool Матю ДиЛало.

В последния си пазарен доклад МАЕ посочва, че петролната индустрия е открила миналата година нови петролни ресурси за само 4 млрд. барела. Макар че това може да звучи като много голямо количество, то е доста под 36-те милиарда барела, които световната икономика консумира през миналата година. Също така е рекордно ниско ниво за индустрията, след като през 2016 г. бе постигнато сравнително слабо представяне, а индустрията откри най-малко източници на добив от 70 години насам.

Причината за липсата на открития се дължи на факта, че петролните производители свиха значително разходите си за проучване през последните години.

Докато ниските цени на петрола изиграха важна роля за откриването на петролни кладенци, поредица от скъпи и неуспешни сондажи доведе до това, редица компании да се откажат от своите усилия през последните години. Един от най-забележителните примери е провалът на Royal Dutch Shell при анализа на арктическите води край Аляска. Петролният гигант похарчи повече от 7 млрд. долара, за да спечели договора и да започне сондажи, само за да открие... нищо. Американският петролен гигант ConocoPhillips също таеше големи амбиции за Арктика. След неуспешни проучвателни дейности, както и редица сухи сондажи на ConocoPhillips в целия Атлантически океан, компанията реши преди няколко години да се откаже от своето дълбоководно проучване.

Понижението на откритията през последните години може да навреди на индустрията. Най-належащият въпрос обаче е, че петролните компании похарчиха значително по-малко за разработването на досегашни находки, за да отговорят на средносрочното глобално търсене. МАЕ отбеляза, че през изминалата година капиталовите разходи са се увеличили едва-едва, а през тази година ще скочат само със 6%. Това ниво остава доста под върха преди спада на цените на петрола преди няколко години и е тревожен сигнали, защото производителите не харчат много за дългосрочни проекти, които да увеличат предлагането след 2020 г. Това накара МАЕ да предупреди, че пазарът вече няма да може да посрещне нарастващото търсене в бъдеще.

Докато рязкото намаление на цените на петрола доведе до свиване на разходите, интересен е въпросът как петролните компании разпределят капитала си. Вместо да се харчат пари за разходи за дългосрочни големи проекти, редица засегнати компании, като ConocoPhillips, харчат повече за шистови сондажи в САЩ, които водят до бърз добив на петрол, но непрекъснато изискват замени с нови сондажи. Докато извънредните приходи от тези сондажи дават възможност на компаниите да добиват повече петрол за по-малко пари, те не могат да поддържат този бизнес модел вечно, защото продуктивните шистови залежи се изчерпват бързо, което кара МАЕ да се смята, че в рамите на няколко години това производство ще достигне своя пик. Следователно промишлеността трябва да инвестира отново в по-дългосрочни проекти, като например разработването на находища в дълбоки води или нови петролни пясъци, тъй като те осигуряват по-стабилен поток на производството.

Въпросът е в това, че само шепа петролни гиганти в момента провеждат тези дългосрочни проекти. Например ExxonMobil и Hess одобриха първата фаза на офшорното проучване в Гвиана през миналата година. Проектът за 3,2 млрд. долара ще добива по 120 000 барела на ден, когато се пусне през 2020 г. Двете компании имат още два проекта, които евентуално биха могли да произведат по 500 000 барела на ден. Тази тенденция е част от големия стремеж на ExxonMobil за разработване на 1 милион барела нефтен еквивалент на ден от ново производство до 2025 г. Това ще помогне, но е просто само капка вода в бездънната каца за индустрия, която трябва да произвежда повече от 100 милиона барела дневно през следващите години.

Други проекти сега се нуждаят от повече време за развитие. Така например канадският петролен гигант Suncor Energy напоследък се опитва да изгради нов завод за добив от петролни пясъци. Проектът Lewis ще струва 6,2 милиарда канадски долара (4,7 милиарда щатски долара) и ще е с капацитет от 160 000 барела за ден. Въпреки това Suncor Energy вероятно няма да осъществи първа копка до 2024 г. и ще произведе само малко петрол едва през 2027 г. Това дълго предварително време при големите проекти е една от причините, поради които МАЕ продължава да е загрижена за това дали промишлеността може да осигури достатъчно суров петрол, за да отговори на търсенето в началото на следващото десетилетие, ако производството на шистов петрол спадне, както се очаква.

Докато светът в момента все още плава в петрол, ситуацията може да изглежда съвсем различно след няколко години. Ако търсенето на петрол се окаже по-силно от очакваното повишение, може скоро да няма достатъчно гориво в резервоара на растежа, за да се компенсира спадът от старите кладенци и да се отговори на нарастващото търсене на суров петрол. Сега петролните компании трябва да започнат работа по дългосрочни проекти, които ще бъдат налични по времето, когато шистовият добив се свие. Ако изчакат твърде дълго, светът може да загуби нужното гориво, което би довело до още по-високо покачване на цената на петрола.