Дългосрочните договори за доставката на природен газ скоро ще бъдат история и търговията със суровината ще се извършва на спот пазари чрез суапови сделки. Това прогнозира анализаторът Васко Начев по време на дискусия на Центъра за изследване на балканския и черноморския регион. Пример за това е Украйна, която купува газ от спот пазарите и така успя да се откаже от директните доставки от Русия.
Според него именно поради новата тенденция ще бъдат замразени големи проекти за изграждане на газопроводи, сред които "Южен поток" или "Турски поток", а дори и разширението на "Северен поток".
По думите му газопроводите създават много твърди взаимоотношения "клиент - доставчик", а стремежът вече е да се освободи тази обвързаност.
Бъдещето на газовите пазари е комбинацията на съществуващите газопроводи и терминалите за втечнен газ, предава Investor.bg.
Васко Начев посочи още като възможен изненадващ източник на доставки за региона на Южна Европа откритите сериозни находища в източните части на Средиземно море. Напоследък има и сериозно раздвижване в посока разработването на полета и доказателство за това е проведената в края на миналата година тристранна среща в Атина между лидерите на Гърция, Кипър и Египет, на която бяха обсъдени възможностите за развитие на проекти.
Начев е категоричен, че няма да бъдат изградени газопроводи от тези нови находища къв Турция, а по-скоро ще се върви към изграждането на терминали за втечнен газ.
От тази гледна точка България изпуска своите шансове, смята анализаторът. Според него страната ни се е фокусирала в реализацията на "Южен поток", а не върху възможности като развитието на Средиземно море.
Начев посочи още и структурата на пазара у нас - "един доставчик - едно трасе - един разпределител". При тази схема е невъзможно да бъдат осъществени плановете на правителството за газов хъб. България и сега е разпределителен център на природен газ, но за да осъществи истинска хармонизирана търговия с газ трябва да бъдат изпълнени още няколко важни условия.
На първо място това е изграждането на връзки с газопреносните мрежи на съседните държави. За целта не е нужно да се изграждат нови, а да се превърнат в реверсивни съществуващите сега връзки. Пример е "обръщането" на газовата връзка с Гърция при Сидирокастро. Обемът е много малък - около 1-1,5 млн. куб. метра на денонощие, но дава възможност за сключване на суапови сделки.
Начев оцени като положително развитието на проекта за новия интерконектор IGB (Комотини - Стара Загора). Той може да превърне страната ни в атрактивен регион за нормална търговия с газ в комбинация със съществуващите терминали за втечнен газ и плановете за нов край Александруполис.
За да бъде реализирана идеята за газов хъб обаче България трябва да предложи и възможности за съхранение на природен газ. Правилна стъпка в тази посока е разширението на газохранилището в Чирен. В същото време не се използва съществуваща инфраструктура в село Белослав, където по сеизмични данни могат да бъдат съхранявани между 1 млрд. и 1,2 млрд. куб. метра природен газ.
Начев посочи, че плановете за превръщането на находището Галата в хранилище ще бъде доста скъпо. В момента там има само един сондаж и ще бъдат необходими още, за да се осъществи тази идея. Нов сондаж в морето обаче коства поне 25 млн. долара, изчисли експертът.
Според Начев в близките години Украйна няма да бъде изолирана като транзитираща държава на газ от Русия за Европа при какъвто и да е конфликт. Според него страната е балансьор с капацитета си за съхранение от 33 млрд. куб. метра, а нито една друга европейска държава няма подобни възможности.