През 2016 Федералният резерв ще плати най-малко $12,2 млрд. на американски и чуждестранни банки, за да пазят парите, създадени посредством програмите за количествени улеснения. Ако Фед повиши още лихвите, както се очаква през следващата година, сумата може почти да се удвои до $23,1 млрд., пише Yahoo Finance.
От 2008 до 2015 Фед изкупи облигации за над $4 трлн. с цел стимулиране на растежа на икономиката. Пазарите реагираха подобаващо, демонстрирайки тясната взаимовръзка между S&P 500 и растежа на баланса на Федералния резерв, дошъл чрез покупките на облигации.
За да се избегне рязко разпространение на огромните суми пари в икономиката, Фед плаща на банките лихвен процент от 0,5 процентни пункта над пазарния за техните „дигитални“ пари, които съхранява при себе си. В момента банките държат $2,5 трлн. във Фед и получават обща лихва на ден от $34,5 млн.
Федералният резерв вече изрази намерението си да повиши лихвите през 2016, като анализаторите очакват от 2 до 4 покачвания. Ако приемем, че Фед повдигне ставките 4 пъти – по веднъж на всяка от срещите си, които са последвани от пресконференция, плащанията към банки в края на 2016 ще възлизат на $103,6 млн. на ден.
В допълнение към плащането на лихви върху резервите Фед провежда и дневни търгове за „източване“ на пари от икономиката. Тези обратни репо операции предоставят лихва от 0,25% и са на средна стойност $154 млн. на ден от 16 декември насам, когато Фед повиши лихвите.
След 6 години на нулеви лихвени проценти Фед се намира на неизследвана територия. Никога преди централна банка не се е опитвала да повиши лихвите, след като преди това е предоставила толкова стимули и е разширила своя баланс до такава степен. Наследството на експеримента с количествените улеснения е по свое му щедрост към банките и фондовете, което вероятно ще коства на американската държава около $23 млрд. през 2016.