Едва 1% от българите вярва в независимостта на медиите у нас

Едва 1% от българите намират медиите в България за напълно независими, а 63% от сънародниците ни смятат медиите за зависими в някаква степен, стана ясно по време на форум “Медиите и политиката в България”, организиран от Фондация “Конрад Аденауер”. Данните са част от изследване на агенция “Алфа Рисърч”, която прави такова национално представително проучване за втора поредна година.

“Резултатите от изследването са сходни с предходното”, посочи Нели Динева от агенция “Алфа Рисърч”. Тя отбеляза, че има известни динамики в резултатите от настоящото изследване спрямо това от 2017 г., но като цяло данните се препокриват, а недоверието към медиите би могло да се определи като тенденциозно.

Според резултатите хората, които изразяват недоверие към медиите, са тези с по-високо образование и жители на по-големите градове в България.

Динева посочи и интересното разграничение, което анкетираните правят. Тя отбеляза, че макар недоверието им към медиите да е сериозно, то 55% от тях смятат, че могат да имат средно ниво на доверие към журналистите и разграничават професионализма им от средата, в която работят.

Информацията за политическите въпроси има добро ниво на представяне според 47% от запитаните, каза още Димова. Притеснителен според нея обаче е фактът, че 13% от анкетираните са отбелязали, че не проявяват интерес към политическите теми, а делът на младите хора сред тях не е малък.

Проучването изследва и доверието на българите към различните институции и държави, имащи важно отношение към външната ни политика. Разгледаните организации са Европейския съюз (ЕС) и НАТО, а държавите са Германия, САЩ и Русия, посочи Димова.

“Според данните от изследването българите имат доверие към ЕС, Германия и донякъде Русия, но по-голям дял от тях посочват недоверие към САЩ спрямо миналогодишното проучване, а доверието им към НАТО също не е значително”.

В рамките на открита дискусия бяха разгледани и вариантите, по които да се решат проблемите със спадащото доверие към медиите.

Според доц. Орлин Спасов, изпълнителен директор на фондация “Медийна демокрация”, за промяната на медийната реалност от основна важност е политическата воля.

“Данните, които показа настоящото изследване, потвърдиха тенденциите от последните години. У нас липсва политическа воля за промяна на медийната действителност и достатъчно силни механизми, които да регулират средата. Това води до нейното деформиране, което минава през изкривяване на медийната икономика, засилено политическо влияние върху медиите и увеличение на фалшивата информация в тях”.

Ирина Недева, председател на българската секция на Асоциация на европейските журналисти, е съгласна със становището на доц. Спасов, но добавя, че решението на проблема е комплексно.

“Публичните институции и правителството не би трябвало да имат възможност да възпрепятстват професионалното развитие на медиите”, смята тя.

Според нея политиците трябва да имат ясна представа докъде всъщност е възможна тяхната намеса в медиите.

Събитието беше част от медийната програма на фондация “Конрад Аденауер”, насочена към медиите в Югоизточна Европа. Нейната основна цел е да се съпътства т. нар. “преходен период”, в който се  намират медиите в региона, отбеляза нейният ръководител Хендрик Зитих.