Може ли България да се превърне в технологична столица на Балканите?

Докато учи докторантура по компютърни науки в Белгия Дарин Маджаров непрестанно получава обаждания по Skype от сестра си, която иска помощ за уроците си в гимназията. Той откликва на молбите ѝ със серия от видео уроци, които нейните съученици и приятели също ползват, пише в свой анализ Financial Times.

"Те станаха толкова популярни, че се отказах от моята докторантура, върнах се в София и направих образователен уебсайт“, посочва 28-годишният мъж. 

Неговият сайт Ucha.se се появява благодарение на 30 хил. евро финансиране от LauncHub, местен акселератор, подкрепен от Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ) и програмата за технологични стартъпи на Европейския съюз Jeremie, допълва изданието. Двама бизнес ангели от България дават 200 хил. долара в последващото финансиране, а тази година Ucha.se е напът да генерира печалба.

"За 20 лева, цената на едно ястие, можете да се регистрирате за една година, така че да гледате уроци, покриващи всеки предмет в националната програма“, коментира Маджаров.

България се опитва да се изравни с Централна Европа, където икономиките се насочват към иновациите и творческите индустрии.

Едно поколение от инженери и програмисти с глобален поглед в момента стои в основата на стремежа на страната да се превърне технологичната столица на Балканите.

Завършилите компютърни науки и инженерни специалности вече не мигрират масово към САЩ и Германия. В местните компании работят около 40 хил. софтуерни инженери, а секторът за информационни технологии носи повече от 3% от БВП на страната, в сравнение с по-малко от 1 на сто преди четири години.

"България е един интересен център за развитие на информационни технологии с по-висококвалифицирани хора и по-ниски разходи от всяко друго място в Европа“, коментира Аспарух Коев, главен изпълнителен директор на Transmetrics, стартъп, който използва големи обеми от данни и анализ за правене на прогнози, за да подобрява ефективността на транспортния сектор.

В анализа си Financial Times посочва още, че София и Пловдив са се превърнали в процъфтяващи аутсорсинг центрове, които осигуряват работни места на хиляди, завършили ИТ специалности, предава Investor.bg. Някои от тях разработват продукти, които привличат вниманието на експерти и на чуждестранни рискови инвеститори.

Иновациите са това, което отличава българските аутсорсинг компании от други, твърди Димитър Манчев, управляващ директор на Programista, разработчик на софтуер, базиран в София и Пловдив.

Българските ИТ умения се раждат още по време на комунизма, допълва изданието. Държавните компании за електроника са били специализирани в компютърен хардуер и основно програмиране за страните от съветския блок.

"Нашата сила е в това, че вече имаме две поколения инженери с добра основа в сферата на проучванията и развитието“, коментира Даниел Томов, основател на Eleven, акселератор, подкрепян от ЕИФ и Jeremie.

До тази година липсата на рисков капитал остави редица бързо развиващи се стартъпи с недостатъчно финансиране. Но ситуацията в момента вече се е подобрява, защото инвеститорите са готови да дадат повече средства, твърди Любен Белов, съосновател на LauncHub – акселераторът, който е подкрепил повече от 40 стартиращи компании, използвайки европейски фондове.

Белов създава LauncHub Ventures, фонд за 20 млн. евро, заедно с частни спонсори, за да осигури финансиране на по-развити фирми.

„Имаме всички съставки на една успешна екосистема – ментори, капитал, бизнес ангели и инвестиционни фондове. И има около 30 компании, които се справят много добре със своите между 30 и 50 служители и приходи над 2 млн. евро“.

Neveq Capital Partners, която е пионер в инвестирането в български ИТ компании, стартира фонд, подкрепен от ЕИФ, за да инвестира между 300 хил. и 3 млн. долара в местни стартъпи, насочени към световния пазар. В нейното портфолио влизат десетки фирми.

„Финансирането все още е предизвикателство за по-развитите компании, но международните фондове за рисков капитал показват по-голям интерес“, коментира Павел Езекиев, един от партньорите в Neveq.

И все пак някои предприемачи се притесняват, че недостигът на хора с достатъчно умения подкопава надеждите България да се превърне в ИТ център.

"Университетите не разполагат с ресурсите, за да преподават най-модерните умения, така че ще се изправим пред ситуацията, в която търсенето надвишава предлагането, коментира Роди Дервишев, основател на компанията за чипове Sibiz.

Дервишев е ветеран от Силициевата долина, който се е завърнал у дома. Той е един от водещите предприемачи, ангажирани със спонсорирането на ИТ съоръженията в българските университети.

Някои анализатори настояват, че единственият начин България да поддържа растежа, е като привлича хора с умения от страни извън ЕС, от съседните Сърбия и Македония, дори от Русия и Украйна.

Освен това страната привлича много компании, които се местят на нейна територия. Миналата година Влад Елис мести фирмата си Speedflow Communications от Украйна в България. Половината от неговите 50 служители се преместват заедно с него. Сега базираният в Пловдив Елис посочва: „Разходите са малко по-високи, но тук има таланти и няма политически риск“.