От край време политиката на Русия, особено що се отнася до близките до границата й държави, за съжаление, се основава на традиционните принципи на „реалполитик“ – да се разчита на гарантиране на външните граници чрез създаване на една буферна зона от държави, в които Русия има влияние и които са директно стимулирани, за да гарантират нейната сигурност.

Това каза в „Светът е бизнес“ с Ивайло Лаков политологът и преподавател в Нов български университет (НБУ) Христо Панчугов.

„През последните няколко години видяхме редица такива казуси – конфликтът в Грузия, този в Украйна и подкрепата за сепаратистите там, както логистична, така и директна, с военни части. Бомбардирането на Сирия и подкрепата на режима на Асад също е част от тази тенденция“, обобщи гостът в студиото.

„Основната разлика в отношенията към Русия в момента в сравнение с 2014, когато бе анексиран Крим, което бе изненада за Запада, е разбирането на Запада, в това число и на администрацията на Тръмп, че Русия, Путин, е партньор, с който може да се говори. От друга страна стоят разбиранията на държавите от Източна Европа, които смятат Русия за директна заплаха, срещу която трябва да се подхожда много твърдо", посочи политологът.

„Именно поддържането на баланс между тези две позиции е в основата на външната политика на Русия и на Владимир Путин. Защото той много ясно си дава сметка, че когато тези две позиции се обединят в една, а именно, че Русия е заплаха, това, в общи линии, ще бъде края на Русия и на нейното влияние в международните отношения“, коментира още Панчугов.

В продължението на разговора бе направен обстоен анализ на въпроса през призмата на масираните военни учения в близост до границите на Русия – започналото вече руско такова в Беларус и предстоящото учение на НАТО, в което ще участва и България, в Украйна.