Хърватия – рестарт на икономиката или затъване в посредствеността

В началото на април заработи регионалната платформа за търговия с ценни книжа SEE Link, която е създадена от борсите на България, Македония, Хърватия, Сърбия и Словения с подкрепата на финансиране от Европейската банка за възстановяване и развитие в размер на 540 хил. евро. Преди няколко седмици стана ясно, че към нея се присъединява и борсата в Баня Лука, Босна и Херцеговина.

Осем финансови къщи от България се свързаха с платформата SEE Link още в първия ден на операциите, като общо 387 ценни книжа са налични за търговия. По същото време беше стартиран и индекс на сините чипове, наречен SEE LinX, който се очаква да увеличи видимостта на локалните пазари.

Investor.bg и Bloomberg TV Bulgaria продължават с поредицата от материали, които ще предоставят повече информация за местните пазари - от макроикономическите параметри до политическата обстановка и влиянието им върху пазарите.

Брутният вътрешен продукт на Хърватия за 2014 г. достига 57,11 млрд. евро по данни на Световната банка, като по този начин страната се подрежда на 27 място от 48 страни в Европа.

Най-голям в хърватската икономика е секторът на услугите (68,9% от БВП), след него са индустрията с 27,6% от БВП и селското стопанство с 1,9%. Разпределението на дела на секторите в БВП на страната е типично за развита икономика, за каквато обаче Хърватия не се счита. Големият дял на услугите се дължи най-вече на географското разположение на страната на Адриатическо море и на това, че тя има силно развит туризъм, като той формира около 20% от БВП.

Хърватската икономика е значително по-голяма в сравнение с икономиките на повечето балкански държави, като Македония, Албания, Черна Гора и Босна и Херцеговина, Сърбия и западната ѝ съседка Словения и сходна с тази на България – също страна членка на ЕС, както и Хърватия. За сметка на това обаче населението на страната е 4,3 млн. души – значително по-малко от населението на България и Сърбия, което респективно означава, че и БВП на глава от населението е по-висок. За 2014 г. той достига $13 493 спрямо $4 245,54 за Сърбия и $4 915,85 за България. За сметка на това БВП на Унгария – северната съседка на Хърватия – е доста по-висок, като достига $137,104 млрд.

Хърватия изнася основно транспортни съоръжения, машини, текстилни продукти, химикали, храни и горива, като основни партньори за износа на страната са Италия, Босна и Херцеговина, Словения, Германия, Австрия и Сърбия. Страната внася основно същите продукти, което е индикатор за сериозна вътрешноотраслова търговия, като главните вносители в Хърватия са Германия, Италия, Словения и Австрия, показва справка със специализирания уебсайт за икономически данни Trading Economics.

Хърватската икономика изпитва сериозни трудности от настъпването на Световната финансова криза насам. От първото тримесечие на 2009 г. до края на 2014 г. само за кратко през второто и третото тримесечие на 2011 г. хърватската икономика излезе от рецесията, в която изпадна за продължителен период от време. От началото на 2015 г. все пак хърватската икономика тръгна нагоре, като през последното тримесечие на миналата година отбеляза ръст от 1,9%. Икономиката на страната обаче остава далеч от бурния растеж, регистриран преди настъпването на Световната финансова криза, когато растеше средно с около 5%:

Източник: Bloomberg Terminal

На фона на проблемите в икономически план по отношение на растежа на БВП, безработицата също се явява един от сериозните проблеми за хърватската икономика в дългосрочен план. Дори и в годините на икономически бум преди 2008 г. безработицата в Хърватия варива между 14% и 18%, а след това тръгва още по-нагоре, като достига над 22%. В началото на 2016 г. стойността ѝ е 17,2%, а сериозните и вариации през годините се дължат и на сезонната заетост в сферата на туризма.

Хърватия също така е една от страните, които напоследък преминават през дефлация. Към март 2016 г. тя достига -1,7%, а от края на 2014 г. в страната не е имало ръст на ценовото равнище.

Притеснителна тенденция представлява и покачването на държавния дълг, като той скача от 43% от БВП през 2008 до 89,5% от БВП в края на 2015 г:

Източник: Bloomberg Terminal

В резултат на това и кредитният рейтинг на страната не е от най-високите. S&P го оценява на BB с негативна перспектива, а Moody’s на Ba2 с негативна перспектива, като последното понижение се случи през март 2016 именно заради растящия държавен дълг.

Освен това Хърватия е една от страните в ЕС с опасно висок бюджетен дефицит.

На този фон и представянето на основния борсов индекс на фондовата борса в Загреб (CROBEX) не се представя впечатляващо. Изчисляването му започва на 1 септември 1997 г. През 2007 г. той достига рекордното си ниво при над 5000 пункта. След това обаче налице е сериозен срив, който понижава стойността му над 3 пъти. От 2012 г. насам на практика индексът стагнира на ниво около 1700-1900 пункта, като към 12 май 2016 г. стойността му е 1706,60 пункта:

Източник: Bloomberg Terminal

В политически аспект най-интересното около Хърватия през последните години е присъединяването ѝ към ЕС на 1 юли 2013 г., когато страната става 28-ят член на блока.

В края на миналата година политическата ситуация в страната беше сложна, като 6 седмици след изборите все още не беше формирано правителство. В крайна сметка за премиер беше избран безпартийният бизнесмен Тихомир Орешкович, който получи подкрепата на лидерите на Християндемкратичната общност Томислав Караманко и на Мост – Божо Петров. Двете големи партии в страна – Социалдемократическата и Християндемкратичната общност се редуваха да управляват Хърватия, откакто страната стана независима през 1991 г. Сега новата партия Мост, която е трета политическа сила в страната, също влиза в управлението, като иска да съживи икономиката, намалявайки влиянието на държавата и свивайки публичната администрация.