Хасан Рохани бе преизбран за президент на Иран с убедително мнозинство. Той спечели 57% от гласовете на изборите, проведени този петък. Неговият основен опонент Ебрахим Раиси се сдоби с 38%, сочат данните, обявени от министъра на вътрешните работи Абдолреза Рахмани Фазли.
Така иранците, копнеещи за по-голяма свобода у дома и по-малко изолация в чужбина, отправят предизвикателство пред консервативното духовенство, което все още има крайно влияние, пише Investor.bg.
Въпреки че правомощията на избрания президент са ограничени от тези на издигнатия без избори върховен лидер аятолах Али Хаменей, мащабът на победата на Рохани дава на лагера, искащ реформиране, силен мандат да търси подобна промяна, каквато хардлайнерите успяват да осуетят от десетилетия.
Опонентът на Рохани, Раиси, които е протеже на Хаменей, обедини консервативната фракция и в иранските медии е сочен като потенциален наследник на 77-годишния върховен лидер, който е на власт от 1989 насам.
Преизбирането вероятно ще защити ядреното споразумение, постигнато от правителството на Рохани със световните сили през 2015. Съгласно него повечето международни санкции срещу Иран бяха вдигнати, в замяна на ограничаване на ядрената програма на страната.
Всичко това представлява поражение за Революционната гвардия (IRGC), силната организация, която контролира огромна индустриална империя в Иран. Тя даде подкрепата си за Раиси, така че да защити интересите си.
“Аз съм много щастлив от победата на Рохани. Ние спечелихме. Не се поддадохме на натиска. Показахме им, че все още съществуваме”, коментира 37-годишният гласоподавател Маназ. “Искам Рохани да изпълни обещанията си”.
Независимо от това президентът все още е изправен пред същите ограничения да трансформира Иран, които му попречиха да осъществи значителни социални промени в първия си мандат и осуетиха усилията за реформи на един от неговите предшественици, Мохамад Катами.
Върховният лидер има право на вето върху всички политики и пълен контрол върху силите за сигурност. Рохани не успя да осигури освобождаването на реформистките лидери от ареста, а медиите не могат да публикуват изявления и снимки на неговия предшественик Катами.
“През последните две десетилетия президентските избори са свързани с кратки дни на еуфория, последвани от години на разочарование”, твърди Карим Саджадпур, старши сътрудник в Carnegie Endowment. “Демокрацията в Иран може да цъфти само по няколко дни на всеки четири години, докато автокрацията е вечнозелена”.
Преизбраният президент също така ще трябва да се ориентира в трудните отношения с Вашингтон, които са особено противоречиви по отношение на ядреното споразумение, постигнато от бившия президент на САЩ Барак Обама. Президентът Доналд Тръмп нееднократно го е обявявал за “една от най-лошите сделки, подписвани някога”, макар че неговата администрация отново позволи вдигането на санкции тази седмица.
Тръмп пристигна днес в Саудитска Арабия, която е първата спирка от първата му обиколка като президент. Саудитците са най-големите врагове на иранците в региона и се очаква да настояват Тръмп да обърне гръб на ядрената сделка.