Brexit - какъв е залогът

Депутатът от лейбъристката партия Чука Умунна коментира перспективите пред Великобритания след референдума през юни в предаването Bloomberg Markets.

Ще има ли сделка днес – да или не?

Аз съм умерен оптимист, че ще имаме сделка по-късно днес.

Дали ще бъде подобна на работната версия, която видяхме преди седмица или две?

Мисля, че ще се придържа към същите основни линии, в които Великобритания избира да се дистанцира от идеята за безпределна хомогенност на ЕС. Това не е политическа експедиция. Това е един от най-големите проблеми, които вижда по-възрастното поколение, което е гласувало през 1975 по време на последния референдум. Гласуващите са мислили, че е икономически проект. Така че границата на сближаване на страните в Европейския съюз е важна. Клаузата за липса на дискриминация, спрямо хората, които са част от Еврозоната, е важна и по тази тема трябва да постигнем някакво споразумение. Без съмнение социалното осигуряване, както и социалните помощи ще бъдат спорен въпрос, но темата, по която няма разногласия е, че всички искаме да направим ЕС по-конкурентоспособен. Мисля, че по тези четири пункта трябва да се намери решение.

Вие споменахте по-възрастното поколение. Може би някой ще каже по отношение на границите на сближаване, къде е ползата от нашето членство, къде е суверенитетът, върху който трябва да имаме контрол. Защо ни е да отиваме дори по-далеч в тези отношения?

Причините да останем в ЕС, обратното на Brexit, не са единствено в рамките на това да предоговорим четирите основни стълба на присъединяване. Залозите са много по-големи за Великобритания днес, през 2016. Вече не сме Великобритания, каквато е била през 1960, нито от времето на Великобританската империя. Хората помнят тази знаменита снимка на Чърчил, Рузвелт и Сталин, седнали заедно - трите големи суперсили. Вече не сме в тази ситуация, но сме една достатъчно умна нация от 65 млн. души, които се отиват да намерят своя благополучен път, редом с Китай, който наброява 1,3 млрд. души и Индия, с нейните 1,2 млрд. души. Въпросът е как да упражняваме силата си на практика така, че да постигнем ползи за нашия народ. Как да работим във взаимодействие с другите държави, които са изправени пред същите предизвикателства, като нас, борят се със същите икономически препятствия, като нас и които изповядват същите ценности и имат същите представи за човешки права. В този аспект най-логично е да работим точно със страните в ЕС. За мен това е най-големият аргумент.

Нека да предположим, че Камерън се върне във Великобритания със сделка. Какви бяха уроците от референдума в Ирландия? Какво научихте?

Бих казал, че уроците бяха няколко, основно по отношение на кампанията, която трябва да се води преди референдума. На първо място не бива да се фокусираме само върху рисковете, ако напуснем. Както Марк отбеляза, Brexit има конкретни измерения в търговско отношение. Ние ще загубим облагите, които ни носят 68 търговски споразумения, които има ЕС с всички държави по света. Но също така трябва да говорим за ползите, за позитивните страни на оставането ни в Европейския съюз. Предстоят още шест споразумения, които да бъдат сключени с още шест други държави, с които ще можем да търгуваме. Освен това Великобритания се нуждае от ребалансиране на икономиката си. Нашият износ не е достатъчно голям. Имаме нужда от инвестиции в професионалното развитие на гражданите на Великобритания. Ние не инвестираме достатъчно в иновации и технологичен прогрес. А Европейският съюз ни помага именно в тези посоки. Единственото, което трябва да погледнем, са статистическите данни за образованието във Великобритания и ЕС, за да разберем, че заедно, в колаборация, можем да постигнем много повече, отколкото поотделно. Трябва да комуникираме точно това оптимистично, позитивно послание. Не можем да разчитаме само на факти, обосновки и рационални послания, защото става дума за решение, което има и емоционална нотка и трябва да бъде поставено и на патриотична база. Защо трябва да отписваме страната си? Тези, които защитават излизането на Великобритания от ЕС, казват, че каквото и да са искали британските правителства да направят в миналото, те са били бойкотирани от нашите европейски партньори, което е пълна безсмислица. Всъщност повечето от великобританските премиери са успявали да привлекат по-голямата част от гласовете в Европейската комисия на страната на британската позиция. Така че, защо трябва да подценяваме Великобритания? Трябва да се гордеем с постиженията си в миналото и не виждам причина да не бележим още постижения в бъдеще.